![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/54/Diego_Rivera_with_a_xoloitzcuintle_dog_in_the_Blue_House%252C_Coyoacan_-_Google_Art_Project.jpg/640px-Diego_Rivera_with_a_xoloitzcuintle_dog_in_the_Blue_House%252C_Coyoacan_-_Google_Art_Project.jpg&w=640&q=50)
Диего Ривера
From Wikipedia, the free encyclopedia
Диего Ривера с пълно име Диего Мария де ла Консепсион Хуан Непомусено Естанислао де ла Ривера и Бариентос Акоста и Родригес (на испански: Diego María de la Concepcíon Juan Nepomuceno Estanislao de la Rivera y Barrientos Acosta y Rodríguez) е мексикански художник и стенописец, известен най-вече с дълбокото социално и политическо съдържание на творбите си. Заедно с Давид Алфаро Сикейрос и Хосе Клементе Ороско той е един от най-важните модерни художници в Мексико. Заедно те са наричани „Тримата големи“ (Los Tres Grandes)[1] .
Диего Ривера Diego Rivera | |
мексикански художник | |
![]() | |
Роден |
8 декември 1886 г.
|
---|---|
Починал | 24 ноември 1957 г. (70 г.)
Мексико, Мексико |
Погребан | Мексико, Мексико |
Националност | ![]() |
Учил във | Френска академия на науките Лос Анджелис |
Кариера в изкуството | |
Академия | Академия „Сан Карлос“ |
Направление | кубизъм, социален реализъм |
Семейство | |
Съпруга | Ангелина Белоф (1911 – 1921) Гуадалупе Марен (1922 – 1929) Фрида Кало (1929 – 1939 и 1940 – 1954; до смъртта ѝ) Ема Хуртадо (1955 – 1957; до смъртта му) |
Уебсайт | |
Диего Ривера в Общомедия |
От 1907 до 1921 г. Диего Ривера работи в Европа, в началото и в края на 30-те години на 20 век в Съединените щати. В панелните си картини Ривера адаптира бърза последователност на много различни стилове и се занимава с кубизъм дълго време. По време на престоя си в Европа е в контакт с водещи представители на модерното изкуство като Пабло Пикасо, Жорж Брак и Хуан Грис. След завръщането си в Мексико, той работи основно по големите си стенописни проекти, които рисува в Паласио Насионал, Паласио де Белас Артес, Секретариата за обществено образование и различни институции в Съединените щати. Тези стенописи, разбрани от него като принос към народното образование, допринасят много за известността и успеха на Ривера.
Точният брой на неговите панели не е известен, все още се откриват неизвестни негови картини. Много от тях са портрети и автопортрети, голям брой също показват мексикански мотиви. Ривера също така създава рисунки и илюстрации и проектира костюми и пейзажи за театрални продукции. Тези аспекти на неговото творчество все още не са напълно разучени.
Ривера се присъединява към комунистическата партия на Мексико през 1922 г.[2] и за известно време е в изпълнителния комитет. Той пътува до Съветския съюз през 1927 г. по повод 10-годишнината от Октомврийската революция и иска да допринесе за художественото развитие там. Поради критиката му към сталинистката политика обаче е посъветван да се върне в Мексико. Благодарение на критичната си позиция към Йосиф Сталин и приетите от Ривера правителствени договори го изключват от Комунистическата партия на Мексико през 1929 г., но го приемат отново през 1954 г.
През 30-те години на 20 век Ривера се обръща към идеите на троцкизма. Агитира за изгнанието на Лео Троцки в Мексико и за кратко го настанява в дома си. След политически и лични спорове с Троцки, мексиканският художник прекъсва връзката през 1939 година. Политическите убеждения на Диего Ривера са отразени и в творбите му, в които той пропагандира комунистически идеи и увековечава многократно водещите фигури на социализма и комунизма. Във връзка с политическата си дейност Ривера публикува статии и участва в публикуването на леви списания. През 1929 г. Ривера се жени за художничката Фрида Кало, която споделя неговите политически и художествени убеждения.