Декамерон
From Wikipedia, the free encyclopedia
„Декамерон“ (на италиански: Il Decamerone; на старогръцки: δέκα „десет“ + на старогръцки: ἡμέρα „ден“, буквално: Десетоднев) е сборник с новели на италианския писател, поет и важен ренесансов хуманист Джовани Бокачо. Сборникът е вдъхновен от събитие, белязало живота на Бокачо – чумната епидемия във Флоренция през 1348 г. Цели да изобличи множество негативни социални явления, сред които лицемерието на римокатолическите духовници. С това си произведение авторът утвърждава жанра на краткия прозаичен разказ в европейската литература. Произведението се смята за шедьовър на класическата ранна проза.
Quick Facts Автор, Създаване ...
Декамерон | |
Decameron | |
Автор | Джовани Бокачо |
---|---|
Създаване | 50-те години на XIV век Италия, Флорентинска република, Свещена Римска империя |
Първо издание | 1348 – 1353 г. Флоренция |
Издателство | Филиппо и Бернардо Джунти |
Оригинален език | италиански |
Жанр | сатира |
Вид | сборник с новели |
Издателство в България | Библ. за възрастни (1908) Самообразование (1942) Народна култура (1970, 1980) „Захарий Стоянов“ (2003) Изток-Запад (2015) |
Преводач | Никола Иванов (1970 – 2015), Драгомир Петров (1970 – 2015) |
Декамерон в Общомедия |
Close