Движение на необвързаните държави

Движение на необвързаните държави
	Движение на необвързаните държави
	Членове Наблюдатели
Информация
Основана	1961 г. в Белград, Югославия
Седалище	Ню Йорк, САЩ
Членове	120 държави членки; 17 държави наблюдатели
Сайт	csstc.org
Главен орган	Конференция на държавните или правителствени ръководители на необвързаните страни
	Движение на необвързаните държави в Общомедия

Движение на необвързаните страни (на английски: Non-Aligned Movement) е международна организация от държави, които не са членки на военни блокове (НАТО, Варшавски договор, СЕНТО, СЕАТО, АНЗЮС и т.н.). Към 2012 г. организацията наброява 120 члена и 17 държави със статут на наблюдатели.^[2]

Quick Facts Информация, Основана ...

Close

Организацията е основана през 1961 г. в Белград, и е до голяма степен създание на югославския президент Йосип Броз Тито, първият министър-председател на Индия – Джавахарлал Неру, вторият президент на Египет – Гамал Абдел Насър, първият президент на Гана – Кваме Нкрума и първият президент на Индонезия – Сукарно. Всичките петима лидери са представители на политически течения, които не са обвързани нито със Западния блок, нито с Източния по времето на Студената война.

В своя реч от 1979 г. Фидел Кастро заявява, че целта на организацията е да гарантира „националната независимост, суверенитет, териториалния интегритет и сигурността на необвързаните държави“ в тяхната „борба срещу империализма, колониализма, неоколониализма, расизма и всички форми на чужда агресия, окупация, доминация, вмешателство или хегемония, както и срещу великите сили и блоковата политика“.^[3]^[4] Държавите-членове на Движението на необвързаните представляват почти 2/3 от членовете на ООН и 55% от световното население. Членове на организацията са държави, считани като „развиващи се“ или като част от Третия свят.^[5]

Членове на организацията през годините са били държави като Югославия, Аржентина, Народна организация на Югозападна Африка, Кипър и Малта. Въпреки че голяма част от членовете на движението малко или повече са били близки с някоя от великите сили, движението успява да запази целостта си по време на Студената война. Някои членове са имали сериозни конфликти помежду си (войните между Индия и Пакистан, и Иран и Ирак). А когато избухва войната в Афганистан, организацията е на прага на разпад заради вътрешни противоречия между членовете. Близките до Съветския съюз държави подкрепят инвазията, докато други членове (основно мюсюлмански държави) я отхвърлят.

Тъй като Движението на необвързаните страни се ражда като контрапункт на Студената война,^[6] след края на блоковото разделение на света в края на 80-те, организацията започва да търси нов смисъл на съществуването си. След разпада на една от държавите-основатели – Югославия, нейното членство е прекратено през 1992 г. след редовна среща на министрите, проведена в Ню Йорк по време на годишната сесия на Общото събрание на ООН.^[7] Държавите-наследници на Югославия проявяват малък интерес към членство в движението, въпреки че някои от тях получават статут на наблюдатели. През 2004 г. след като Кипър и Малта прекратяват членството си в движението и се присъединяват към ЕС, Беларус остава единственият член на Движението на необвързаните в Европа. Последните държави, които са приети в движението са Азербайджан и Фиджи, които влизат през 2011 г. През 1995 г. и 1998 г. молбите за членство на Босна и Херцеговина и Коста Рика са отхвърлени.^[8]

Между 26 и 31 август 2012 г. в Техеран се провежда 16-о събрание на Движението на необвързаните. Според агенция „Мер Нюз“, присъстват представители на повече от 150 държави.^[9] Участие вземат 27 президента, двама крале, 7 министър-председателя, 9 вицепрезидента и двама председатели на парламенти^[10]^[11] По време на събранието Иран заема председателското място от Египет за периода 2012 – 2015 г.^[11] Планирано е следващата среща на върха на движението да бъде в Каракас, Венецуела през 2015 г., но тя се провежда през 2014 г. в столицата на Алжир – Алжир.

За първи път словосъчетанието „необвързана държава“ използва Венгалил Кришнан Менун по време на своя реч в ООН през 1953 г. Неговият приятел Джавахарлал Неру повтаря фразата година по-късно в своя реч, която изнася в Коломбо, Шри Ланка. В речта си Неру описва „петте стълба“, на които трябва да се опрат индо-китайските отношения. Въпросните стълбове, които са наречени „Петте принципа на мирно съжителство“ по-късно стават основа на Движението на необвързаните държави. Петте принципа са:

Взаимно уважение на териториалната цялост и суверенитета
Взаимно въздържане от употреба на сила
Взаимно въздържане от намеса във вътрешните работи
Равенство и взаимна изгода
Мирно съвместно съжителство

Важна стъпка по пътя към основаването на Движението на необвързаните е конференцията, проведена в Бандунг през 1955 г. Това е първата голяма среща на лидерите от Африка и Азия, на която домакин е индонезийският президент Сукарно. На тази конференция се срещат лидери като Сукарно, Гамал Абдел Насър, Джавахарлал Неру, Йосип Броз Тито, Кваме Нкрума, Хо Ши Мин, Жу Енлай, Нородом Сианук, както и младата Индира Ганди. По време на конференцията е приета „Декларация за насърчаване на световния мир и сътрудничество“, която включва петте принципа на Неру и колективно обещание за неутралитет по време на Студената война. Шест години по-късно, по инициатива на Йосип Броз Тито е проведена първата Конференция на държавните и правителствени ръководители на необвързаните държави, която се провежда в Белград.^[12]

По време на срещата в Лусака през 1970 г., участващите страни си поставят като цел мирното разрешаване на конфликтите и въздържане от съюзи с великите сили.

„Необвързана държава“ се използва като термин на петата конференция от 1976 г., когато участващите страни са приети като членове.^[13]

Бащите-основатели на Движението са Сукарно от Индонезия, Неру от Индия, Тито от Югославия, Насър от Египет и Нкрума от Гана. Техните действия остават в историята като „Инициативата на петимата“.

Движението се ражда от желанието на държави да не бъдат свързани с геополитически или военни структури и именно заради това тази организация няма типичната стройна организационна структура. Някои от организационните основи са дефинирани през 1996 г.^[14] Конференцията на държавните и правителствени ръководители на необвързаните държави „е най-висшият орган за вземане на решения“.

Изискванията за членство съвпадат с основните критерии на ООН. Държавата кандидат-член трябва да е показала готовност за изпълнение на основните 10 принципа от Бандунг 1955 г.

Уважение на фундаменталните човешки права и целите и принципите на Харта на Обединените нации.
Уважение на териториалната цялост и суверенитета на всички държави.
Признание на всички национални освободителни движения.
Признание на равенството между всички раси и равенството между всички нации – малки и големи.
Въздържане от интервенция и намеса във вътрешните работи на която и да е държава.
Уважение на правото на всяка нация за самоопределение, в съгласуваност с Хартата на ООН.
Въздържане от актове на агресия или употреба на сила срещу териториалната цялост или политическата независимост на всяка държава.
Решение на всички международни диспути чрез средствата на мира и в съгласие с Хартата на ООН.
Насърчаване на взаимните интереси и сътрудничество.
Уважение на правосъдието и международните задължения.

Председателство

Председателството на Движението на необвързаните се сменя на всеки три години. Иран държи председателството и бе домакин на 16-а конференция на движението, проведена между 26 и 31 август 2012 г. На 1 септември председателството бе предадено на президента на Иран, Махмуд Ахмадинежад. Следващата конференция ще се проведе в Каракас, Венецуела през 2015 г., когато председателството ще бъде поето от президента на държавата-домакин.

Движението на необвързаните държави е имало много различни главни секретари – авторитарни лидери антикомунисти като Сухарто или демократични социалисти като Нелсън Мандела. Състоящо се от много правителства, изповядващи различни идеологии, единственото нещо което обединява движението е стремежът към световен мир. На седмата конференция в Ню Делхи през 1983 г., движението описва себе си като „най-голямата мирна организация в историята“.^[15] Движението поставя акцент и върху разоръжаването. Всъщност ангажираността на движението към мира предхожда официалното си институционализиране през 1961 г. Срещата на лидерите на Югославия, Египет, и Индия на о. Бриони през 1956 г. признава съществуваща връзка между борбата за мир и взаимното разоръжаване.

През 70-те и 80-те години движението спонсорира кампании за преструктуриране на търговските връзки между развитите и развиващите се страни чрез Хартата на икономическите права и задължения, приета през 1974 г. от ООН и по-късно чрез Хартата на информационните и комуникационни права. Последната сама по себе си предизвиква инициатива на движението за създаване на сътрудничество в областта на комуникациите чрез създаването през 1975 г. на Non-Aligned News Agencies Pool, прераснала в 2005 г. в NAM News Network.

Движението на необвързаните приема всички политики и практики базирани на сътрудничество и особено тези, които носят взаимна изгода на участниците. повечето от членовете, членуват и в ООН. Двете организации имат заявени общи политики на сътрудничество, но успехите на движението със своите многостранни споразумения често са пренебрегвани от доминираното от по-големи и развити страни, ООН.^[16] Движението на необвързаните държави е играло важна роля в различни идеологически конфликти през цялото си съществуване, включително оказването на съпротива срещу режимите на апартейд и подкрепата на различни освободителни движения в различни точки на света като Зимбабве или Южна Африка. Подкрепата на подобни движения произхожда от вярването, че всяка държава трябва да базира своите политики в съгласуваност с националните си интереси, а не с тези на някоя велика сила. Движението на Необвързаните се е превънало в глас на подкрепа за развиващите се страни и все още съдържа идеали, които са актуални и в най-ново време.

След края на Студената война и ерата на постколониализма, Движението на необвързаните е принудено да предефинира себе си и да открие новите си цели в контекста на новата световна система. Основният въпрос е дали фундаменталните за организацията идеологии като националната независимост, териториалната цялост и борбата срещу колониализма и империализма, могат да бъдат приложени върху съвременните проблеми. Движението поставя акцент на своите принципи на многостранност, равенство и мир, в опит да стане по-силен глас на глобалния Юг и да се превърне в инструмент, който може да бъде използван за засилване на позициите на своите членове при преговори с развитите държави. В опитите си да се грижи за интересите на Южните държави, движението набляга на важността за сътрудничество и единство между държавите членки.^[17] В миналото точно това е бил един от големите проблеми на организацията, заради броят на нейните членове и множеството различия между тях. Докато е имало общо съгласие по основните принципи, на практика много рядко се е стигало до някакво конкретно общо действие, като движението е предпочитало да изрази своята критика или подкрепа пред това да приеме решителни действия.^[18]

Организацията продължава да вижда най-бедните държави като експлоатирани и маргинализирани. Само, че вече това не се случва от две съревноваващи се суперсили, а от един цял мултиполярен свят.^[19] Новият враг срещу когото движението е обявило своята борба, е западната хегемония и неоколониализмът. То се противопоставя срещу чуждестранните окупации и намесата във вътрешните работи. Движението на необвързаните изменя своя фокус към социално-икиномическите предизвикателства, пред които се изправят държавите членки и по-специално неравенствата породени от глобализацията и прилагането на неолибералните политики. Организацията идентифицира икономическата изостаналост, бедността и социалната несправедливост като най-големите опасности заплашващи световния мир и сигурност.

Първа конференция – Белград, 1 септември – 6 септември 1961
Втора конференция – Кайро, 5 октомври – 10 октомври 1964
Трета конференция – Лусака, 8 септември – 10 септември 1970
Четвърта конференция – Алжир, 5 септември – 9 септември 1973
Пета конференция – Коломбо, 16 август – 19 август 1976
Шеста конференция – Хавана, 3 септември – 9 септември 1979
Седма конференция – Ню Делхи, 7 март – 12 март 1983
Осма конференция – Хараре, 1 септември – 6 септември 1986
Девета конференция – Белград, 4 септември – 7 септември 1989
Десета конференция – Джакарта, 1 септември – 7 септември 1992
Единадесета конференция – Картахена, 18 октомври – 20 октомври 1995
Дванадесета конференция – Дърбан, 2 септември – 3 септември 1998
Тринадесета конференция – Куала Лумпур, 20 февруари – 25 февруари 2003
Четиринадесета конференция – Хавана, 15 септември – 16 септември 2006
Петнадесета конференция – Шарм ел Шейх, 11 юли – 16 юли 2009
Шестнадесета конференция – Техеран, 26 август – 31 август 2012
Седемнадесета конференция – Алжир, 2014

Критиките на американската политика

През последните години организацията разкритикува американската външна политика. Американската инвазия в Ирак и войната срещу тероризма, опитите си да задуши Иран и ядрените планове на Северна Корея и други свои действия са разобличени като нарушения на правата на човека и грубо потъпкване на суверенитета на по-малките нации.^[20] Лидерите на движението също така критикуват американския контрол над Организацията на обединените нации и другите международни структури.

Самоопределението на Пуерто Рико

От 1961 г. групата подкрепи обсъждането на случая за самоопределение на Пуерто Рико пред Организацията на обединените нации. Резолюция по въпроса ще бъде предложена на срещата на борда от Хостосийското Национално Независимо движение.^[21]

Самоопределението на Западна Сахара

От 1973 г. групата подкрепи обсъждането на случая на Западна Сахара самоопределение пред Организацията на обединените нации. Движението на необвързаните страни потвърди на своята среща в Шарм Ел Шейх през 2009, подкрепата за Самостоятелно определяне на хората от Сахара, които имат право на свободен избор. Организацията също така припомни на ООН, отговорността, която има по отношение на проблемът със Западна Сахара.^[22]

Устойчиво развитие

Движението публично се ангажира с принципите на устойчивото развитие и постигането на Целите на хилядолетието, но вярва, че международната общност не е създала благоприятни условия за развитието и е нарушила правото на суверена на всяка държава членка. Въпроси като глобализацията, дълговото бреме, нелоялни търговски практики, спад в чуждестранна помощ, условия на донорите и липсата на демокрация в международните финансови решения са цитирани като фактори.^[23]

Реформите на ООН

Движението на необвързаните страни е доста прямо в критиката си към структурата на ООН, най-вече в начина, по който организацията е била използвана от могъщи държави, по начини, които нарушават принципите на движението. Движението на необвързаните прави редица препоръки, чрез които ще се засили представителството и силата на „необвързани“ държави. Предложените реформи са насочени към подобряване на прозрачността и демократичността на ООН за вземане на решения. Съвета за сигурност на ООН е елемент, смятан за най-изкривен, недемократичен и в необходимост от реорганизация.^[24]

Сътрудничеството Юг-Юг

Напоследък Движението на необвързаните страни работи заедно с други организации на развиващия се свят, и по-специално с група на 77-те, формирайки известен брой съвместните комитети и публикувайки отчети и документи, представляващи общите интереси на двете организации. Този диалог и сътрудничество може да се приема като усилие за увеличаване на глобалната осведоменост на организацията и засилване на нейното политическо влияние.

Културно многообразие и човешки права

Движението приема универсалността на човешките права и социалната справедливост, но яростно се съпротивлява на културното хомогенизиране. В съответствие с възгледите си за суверенитета, организацията призовава за защита на културното многообразие както и към толерантност към религиозните, социално-културните и историческите особености, които определят правата на човека в определен регион.^[25]

More information Генерални секретари, Име ...

Генерални секретари
Име	Държава	От	До
Йосип Броз Тито	Югославия	1961	1964
Гамал Абдел Насър	Египет	1964	1970
Кенет Каунда	Замбия	1970	1973
Хуари Бумедиен	Алжир	1973	1976
Уилям Гопалава	Шри Ланка	1976	1978
Ричард Джаявардене	Шри Ланка	1978	1979
Фидел Кастро	Куба	1979	1983
Неелам Санджива Реди	Индия	1983
Заил Сингх	Индия	1983	1986
Робърт Мугабе	Зимбабве	1986	1989
Янез Дрновшек	Югославия	1989	1990
Борисав Йович		1990	1991
Стипе Месич		1991
Бранко Костич		1991	1992
Добрица Чосич		1992
Сухарто	Индонезия	1992	1995
Ернесто Сампер Писано	Колумбия	1995	1998
Андрес Пастрана Аранго	Колумбия	1998
Нелсън Мандела	ЮАР	1998	1999
Табо Мбеки	ЮАР	1999	2003
Мохатир Мохамад	Малайзия	2003
Абдула Ахмед Бадави	Малайзия	2003	2006
Фидел Кастро	Куба	2006	2008
Раул Кастро	Куба	2008	2009
Хосни Мубарак	Египет	2009	2011

Close

Високопоставена работна група за преструктуриране на Организацията на обединените нации
Работната група по правата на човека
Работна група по въпросите на мира в мироопазващите операции
Работна група по въпросите на разоръжаването
Комисия на Палестина
Работната група за Сомалия
Необвързаната сигурност на Кавказ
Постоянен Комитета на министрите за икономическо сътрудничество
Съвместния координационен комитет (председателстван от председателя на G-77 и председател на НАМ)

Със статут на наблюдаващи са:

Предишни членове

Аржентина (1973 – 1991)^[26]^[27]
Кипър (1961 – 2004)^[27]
Малта (1973 – 2004)^[27]
Югославия (1961 – 1992)^[28]

[1]
The Non-Aligned Movement: Background Information // Government of Zaire, 21 септември 2001. Архивиран от оригинала на 2016-02-09. Посетен на 23 април 2011.
[2]
"NAM Members & Observers" Архив на оригинала от 2014-02-08 в Wayback Machine.. 16th Summit of the Non-Aligned Movement, Tehran, 26 – 31 август 2012.
[3]
Fidel Castro speech to the UN in his position as chairman of the non-aligned countries movement 12 октомври 1979 // Архивиран от оригинала на 2011-06-11. Посетен на 2013-01-23.
[4]
"Pakistan & Non-Aligned Movement" Архив на оригинала от 2006-10-02 в Wayback Machine.. Board of InvestmentШаблон:Spaced ndash Government of Pakistan. 2003
[5]
Grant, Cedric. „Equity in Third World Relations: a third world perspective“. International Affairs 71, 3 (1995), 567 – 587.
[6]
Suvedi, Sūryaprasāda. Land and Maritime Zones of Peace in International Law. Oxford: Clarendon Press; New York: Oxford University Press, 1996. ISBN 978-0-198-26096-7. с. 169 – 170.
[7]
Lai Kwon Kin. Yugoslavia casts shadow over non-aligned summit // The Independent. 2 септември 1992. Посетен на 26 септември 2009. Iran and several other Muslim nations want the rump state of Yugoslavia kicked out, saying it no longer represents the country which helped to found the movement.
[8]
Najam, Adil. Chapter 9: The Collective South in Multinational Environmental Politics // Policymaking and prosperity: a multinational anthology. Lanham, MD, Lexington Books, 2003. ISBN 0-7391-0460-8. с. 197 – 240. Turkmenistan, Belarus and Dominican Republic are the most recent entrants. The application of Bosnia-Herzegovina and Costa Rica were rejected in 1995 and 1998.
[9]
NAM summit will raise Iran’s profile in the international arena
[10]
NAM summit kicks off in Tehran // Архивиран от оригинала на 2012-08-29. Посетен на 2012-11-12.
[11]
Southern Africa: Media Briefing By Deputy Minister Ebrahim Ebrahim On International Developments
[12]
Belgrade declaration of non-aligned countries // Egyptian presidency website, 6 септември 1961. Архивиран от оригинала на 2011-10-08. Посетен на 23 април 2011.
[13]
Fifth conference of heads of state or Government of non-aligned nations // Egyptian presidency website, 6 септември 1961. Архивиран от оригинала на 2011-10-08. Посетен на 23 април 2011.
[14]
Meeting of the Ministerial Committee on Methodology of the Movement of the Non-Aligned Countries, Caratagena de Indias, May 14 – 16, 1996 // Head of State and Government of the Non-Aligned Countries. Government of Zaire, 14 – 16 май 1996. Архивиран от оригинала на 2011-04-02. Посетен на 24 април 2011.
[15]
Ohlson, Thomas и др. Arms Transfer Limitations and Third World Security. Oxford, Oxford University Press, 1988. ISBN 978-0-198-29124-4. с. 198.
[16]
Morphet, Sally. „Multilateralism and the Non-Aligned Movement: What Is the Global South Doing and Where Is It Going?“. Global Governance: A Review of Multilateralism and International Organizations. 10 (2004), pp. 517 – 537.
[17]
Putting Differences Aside Архив на оригинала от 2012-04-12 в Wayback Machine., Daria Acosta, 18 септември 2006.
[18]
Staff (7 август 2009). "Profile: Non-Aligned Movement". BBC News.
[19]
XII Summit, Durban, South Africa, 2 – 3 септември 1998: Final Document Архив на оригинала от 2015-12-19 в Wayback Machine., no. 10 – 11.
[20]
Staff (16 септември 2006). Non-Aligned Nations Slam U.S.. CBC News.
[21]
Шаблон:Clarify Transcript. No Alineados preparan apoyo a la libre determinación de Puerto RicoШаблон:Spaced ndash El texto se presentaría al cierre de la cita del NOAL en Sharm el Sheij // Radio Cooperativa, 14 юли 2009. Посетен на 23 август 2012. (на испански)
[22]
XV Summit of heads of state and government of the Non Aligned Movement – Final Document. Sharm El Sheikh, Egypt.16-04-2009. Архив на оригинала от 2012-08-17 в Wayback Machine. See points 237, 238 & 239.
[23]
Statement on the implementation of the Right to Development Архив на оригинала от 2012-03-09 в Wayback Machine., 7 януари 2008.
[24]
XII Summit, Durban, South Africa, 2 – 3 септември 1998: Final Document Архив на оригинала от 2015-12-19 в Wayback Machine., no. 55.
[25]
Declaration on the occasion of celebrating Human Rights Day Архив на оригинала от 2012-03-09 в Wayback Machine..
[26]
La NaciónШаблон:Spaced ndash OpiniónШаблон:Spaced ndash Pág. 19: Los No Alineados („The Non-Aligned“), for Lucio Garcia del Solar, 10 октомври 2006 (in Spanish).
[27]
Final Document of the 7th Summit of the Non-Aligned Movement – (New Delhi Declaration)
[28]
Kin, Lai Kwok (2 септември 1992). Yugoslavia Casts Shadow over Non-Aligned Summit. Reuters (via The Independent).

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Non-Aligned Movement в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[organizational-1] [1]
The Non-Aligned Movement: Background Information // Government of Zaire, 21 септември 2001. Архивиран от оригинала на 2016-02-09. Посетен на 23 април 2011.

[members-2] [2]
"NAM Members & Observers" Архив на оригинала от 2014-02-08 в Wayback Machine.. 16th Summit of the Non-Aligned Movement, Tehran, 26 – 31 август 2012.

[3] [3]
Fidel Castro speech to the UN in his position as chairman of the non-aligned countries movement 12 октомври 1979 // Архивиран от оригинала на 2011-06-11. Посетен на 2013-01-23.

[4] [4]
"Pakistan & Non-Aligned Movement" Архив на оригинала от 2006-10-02 в Wayback Machine.. Board of InvestmentШаблон:Spaced ndash Government of Pakistan. 2003

[autogenerated1-5] [5]
Grant, Cedric. „Equity in Third World Relations: a third world perspective“. International Affairs 71, 3 (1995), 567 – 587.

[suvedi-6] [6]
Suvedi, Sūryaprasāda. Land and Maritime Zones of Peace in International Law. Oxford: Clarendon Press; New York: Oxford University Press, 1996. ISBN 978-0-198-26096-7. с. 169 – 170.

[7] [7]
Lai Kwon Kin. Yugoslavia casts shadow over non-aligned summit // The Independent. 2 септември 1992. Посетен на 26 септември 2009. Iran and several other Muslim nations want the rump state of Yugoslavia kicked out, saying it no longer represents the country which helped to found the movement.

[Najam-8] [8]
Najam, Adil. Chapter 9: The Collective South in Multinational Environmental Politics // Policymaking and prosperity: a multinational anthology. Lanham, MD, Lexington Books, 2003. ISBN 0-7391-0460-8. с. 197 – 240. Turkmenistan, Belarus and Dominican Republic are the most recent entrants. The application of Bosnia-Herzegovina and Costa Rica were rejected in 1995 and 1998.

[MehrNews-9] [9]
NAM summit will raise Iran’s profile in the international arena

[tehrantimes1-10] [10]
NAM summit kicks off in Tehran // Архивиран от оригинала на 2012-08-29. Посетен на 2012-11-12.

[allafrica-11] [11]
Southern Africa: Media Briefing By Deputy Minister Ebrahim Ebrahim On International Developments

[12] [12]
Belgrade declaration of non-aligned countries // Egyptian presidency website, 6 септември 1961. Архивиран от оригинала на 2011-10-08. Посетен на 23 април 2011.

[13] [13]
Fifth conference of heads of state or Government of non-aligned nations // Egyptian presidency website, 6 септември 1961. Архивиран от оригинала на 2011-10-08. Посетен на 23 април 2011.

[Methodology-14] [14]
Meeting of the Ministerial Committee on Methodology of the Movement of the Non-Aligned Countries, Caratagena de Indias, May 14 – 16, 1996 // Head of State and Government of the Non-Aligned Countries. Government of Zaire, 14 – 16 май 1996. Архивиран от оригинала на 2011-04-02. Посетен на 24 април 2011.

[thomas-15] [15]
Ohlson, Thomas и др. Arms Transfer Limitations and Third World Security. Oxford, Oxford University Press, 1988. ISBN 978-0-198-29124-4. с. 198.

[autogenerated3-16] [16]
Morphet, Sally. „Multilateralism and the Non-Aligned Movement: What Is the Global South Doing and Where Is It Going?“. Global Governance: A Review of Multilateralism and International Organizations. 10 (2004), pp. 517 – 537.

[autogenerated2-17] [17]
Putting Differences Aside Архив на оригинала от 2012-04-12 в Wayback Machine., Daria Acosta, 18 септември 2006.

[18] [18]
Staff (7 август 2009). "Profile: Non-Aligned Movement". BBC News.

[19] [19]
XII Summit, Durban, South Africa, 2 – 3 септември 1998: Final Document Архив на оригинала от 2015-12-19 в Wayback Machine., no. 10 – 11.

[20] [20]
Staff (16 септември 2006). Non-Aligned Nations Slam U.S.. CBC News.

[21] [21]
Шаблон:Clarify Transcript. No Alineados preparan apoyo a la libre determinación de Puerto RicoШаблон:Spaced ndash El texto se presentaría al cierre de la cita del NOAL en Sharm el Sheij // Radio Cooperativa, 14 юли 2009. Посетен на 23 август 2012. (на испански)

[22] [22]
XV Summit of heads of state and government of the Non Aligned Movement – Final Document. Sharm El Sheikh, Egypt.16-04-2009. Архив на оригинала от 2012-08-17 в Wayback Machine. See points 237, 238 & 239.

[23] [23]
Statement on the implementation of the Right to Development Архив на оригинала от 2012-03-09 в Wayback Machine., 7 януари 2008.

[24] [24]
XII Summit, Durban, South Africa, 2 – 3 септември 1998: Final Document Архив на оригинала от 2015-12-19 в Wayback Machine., no. 55.

[25] [25]
Declaration on the occasion of celebrating Human Rights Day Архив на оригинала от 2012-03-09 в Wayback Machine..

[26] [26]
La NaciónШаблон:Spaced ndash OpiniónШаблон:Spaced ndash Pág. 19: Los No Alineados („The Non-Aligned“), for Lucio Garcia del Solar, 10 октомври 2006 (in Spanish).

[NewDelhi-27] [27]
Final Document of the 7th Summit of the Non-Aligned Movement – (New Delhi Declaration)

[28] [28]
Kin, Lai Kwok (2 септември 1992). Yugoslavia Casts Shadow over Non-Aligned Summit. Reuters (via The Independent).

[2]

[1]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]

[16]

[17]

[18]

[19]

[20]

[21]

[22]

[23]

[24]

[25]

[26]

[27]

[28]

Председателство

Критиките на американската политика

Самоопределението на Пуерто Рико

Самоопределението на Западна Сахара

Устойчиво развитие

Реформите на ООН

Сътрудничеството Юг-Юг

Културно многообразие и човешки права

Предишни членове

Wikiwand in your browser!

Движение на необвързаните държави

Председателство

Критиките на американската политика

Самоопределението на Пуерто Рико

Самоопределението на Западна Сахара

Устойчиво развитие

Реформите на ООН

Сътрудничеството Юг-Юг

Културно многообразие и човешки права

Предишни членове

Wikiwand in your browser!

Предистория

Организационна структура и членство

Политика и идеология

Роля след края на Студената война

Конференции

Текущи дейности и позиции

Генерални секретари

Работни групи, комитети

Държави членки

Вижте също

Външни препратки

Бележки

Информация
Движение на необвързаните държави

Членове Наблюдатели
Основана	1961 г. в Белград, Югославия
Седалище	Ню Йорк, САЩ
Членове	120 държави членки 17 държави наблюдатели
Сайт	csstc.org
Главен орган	Конференция на държавните или правителствени ръководители на необвързаните страни^[1]
Движение на необвързаните държави в Общомедия