Дагестан

Република Дагестан (на аварски език: Дагъистаналъул Жумгьурият, на лезгински: Дагъустандин Республика, на азербайджански език: Dağıstan Respublikası, Дағыстан Республикасы, на лакски език: Дагъусттаннал Республика, на даргински език: Дагъистан республика) е субект на Руската Федерация. Влиза в състава на Севернокавказки федерален окръг и Севернокавказкия икономически район. Площ 50 270 km² (52-ро място, 0,29%), население на 1 януари 2017 г. 3 041 900 души (13-о място, 2,07%). Столица е град Махачкала. Разстояние от Москва до Махачкала — 2 166 km. Тук се намира най-южната точка на Руската федерация.

Република Дагестан Республика Дагестан
Република в Руската федерация
Страна	Русия
Столица	Махачкала
Площ	50 270 km²
Население	3 133 303 души (2021) 62,3 души/km²
Президент	Рамазан Абдулатипов
Езици	руски и езиците на етносите в Дагестан
Официален сайт	www.e-dag.ru
Дагестан в Общомедия

В Дагестан съжителстват хора, принадлежащи към десетки етноси. Най-много са аварците, даргинците, кумиките и лезгинците, които общо възлизат на около 75% от цялото население на Дагестан. Етническите руснаци са едва около 5%, но руският е официален език в републиката. Повечето етноси говорят на кавказки, тюркски или ирански езици. Мнозинството изповядват исляма, има и християни.

От началото на 90-те години на 20 век, т.е. след разпадането на Съветския съюз, в Дагестан се наблюдава ислямистка бунтовническа дейност с ниска интензивност, спорадични сепаратистки конфликти, междуетническо напрежение и терористични действия. Според Международната кризисна група, за голяма част от насилието от 2003 година насам е отговорна военизираната ислямистка организация Шариат Джамаат.

История

• Още през каменната епоха на Дагестанска територия живеят хора. От бронзовата ера са останките на селища и могили в равнинната част.
• През VII век пр.н.е. Дагестанските земи завладяват скитите.
• По-късно в южните части живеел древният народ каспии, дал името на морето.
• През I-IV век тук живели чергарските племена на масагетите.
• През IV век южната част от територията влиза в състава на Кавказка Албания (Аран).
• През VIII – IX век територията на Дагестан става част от Хазарския хаганат.
• През VI век Дагестанските земи са завладени от Сасанидска Персия.
• През VII век в Дагестан се разпространява исляма под властта на Арабския халифат.
• През X век започва формиране на независими държавни образувания (Дербентски емират, Аварско ханство, Табасаран.
• През средата на XI век на територията на Дагестан за няколко десетилетия се образува Савирското княжество. Впоследствие то е асимилирано от Вожлко-Камска България
• През XII век на юг се образувала феодалната държава Ширван.
• През XIII век крайбрежието завладяват монголите.
• През XVI век южният район е под властта на Османската империя.
• През XVIII век се води борба за контрол над Дагестан между Руската империя и Персия.
• Окончателно е присъединен към Русия през 1813 г.
• През 30-те и 50-те години на XIX век имам Шамил води война с Русия.
• На 20 януари 1921 г. е образувана Дагестанска АССР. На 17 септември 1991 г. е преименувана в Дагестанска ССР, а на 17 декември 1991 г. в Република Дагестан.

Географска характеристика

Географско положение, граници

Република Дагестан е разположена на западния бряг на Каспийско море, в източната част на Северен Кавказ. Граничи с Азербайджан на юг, с Грузия на югозапад, с Република Чечения на запад, със Ставрополски край на северозапад, и с Република Калмикия на север. На изток страната се мие от водите на Каспийско море. Бреговата линия (530 km) е слабо разчленена. На север са Аграханският и Кизлярският заливи, Аграханският полуостров, островите Чечен, Тюлени и др.^[1]

Релеф

По структурата на ландшафта територията на страната се дели на четири части. 1.Низинна част (голям процент под морското равнище) обхващаща югозападните предели на Прикаспийската низина, поделяща се на Терско-Кумско, Терско-Сулакска и Приморска низина. 2.Предпланинска част на Северен Кавказ, състояща се от отделни хребети със северозападно и югоизточно простиране, разделени от широки долини и котловини. 3.Вътрешен планински Дагестан се характеризира от съчения на широки плата (Арактау, Гунибско, Хунзахско и др.) и тесни моноклинални гребени хребетите Салатау, Гумрински и др.) с височина до 2500 m. Планинските хребети на много места са прорязани от дълбоки ждрела и каньони, сред които по своята дълбочина (до 1800 m) се отличава Главния каньон на река Сулак. 4.Високопланински Дагестан включва две основни планински вериги – Главния (Вододелен) хребет на Голям Кавказ (в Дагестан е неговият северен склон) и неговия Страничен хребет. В близост до най-южната точка на Русия, на границата с Азербайджан се извисява връх Базардюзю 4466 m, най-високата точка на Република Дагестан.^[1]

Полезни изкопаеми

Сред полезните изкопаеми промишлено значение имат находищата на нефт, природен газ, въглища, сяра, варовикови и кварцови пясъци.^[1]

Климат

Република Дагестан се намира в умерения климатичен пояс, а в планините е високопланински. Като цяло климатът на страната се характеризира като топъл и сух. Средната януарска температура в низинните райони е от +1,4 °C до -2,9 °C (в планините от -5 °C до -11°), а средната юлска до +24 °C. Средногодишното количество на валежите е от 200 – 300 mm в североизточните низинни части до 600 – 800 mm в планините с максимум през пролетно-летния сезон. Вегетационния период (с денонощни температури над 10 °C) е от 160 – 180 дни на север, до 235 – 250 дни на юг.^[1]

Води

Речната мрежа на Дагестан се отличава със значителна гъстота и се отнася към водосборните басейни на Каспийско море и Прикаспийската безотточна област. В страната има 6255 реки с обща дължина 18 347 km. Над 90% от тези реки са планински, като се характеризират с дълбоко всечени долини, значителна разчлененост и голям наклон. От множеството дагестански реки само 20 от тях достигат до Каспийско море, а останалите се губят в пясъците на Прикаспийската низина или водите им на 100% се използват за напояване. Реките в Дагестан се делят на две групи спрямо начинът им на подхранване – смесено с преобладаване на ледниковото (Терек, Сулак, Самур и др.) и смесено с преобладаване на дъждовното и подземното (Акташ, Гюлгеричай, Рубас и др.). За всички дагестански реки е характерно пролетно-лятното пълноводие (юни – август) в периода на активното топене на снеговете и ледниците и обилните валежи през този сезон. Повечето от реките в страната през зимата не замръзват. Главните реки в Дагестан са: Терек (най-долното течение и делтата), Кума (в най-северната част), Сулак (цялото течение) и Самур (в южната част на страната). Изградени са голямо количество напоителни канали.^[2]

На територията на Дагестан има над 900 езера и изкуствени водоеми с обща площ около 389 km², в т.ч. около 430 езера с площ над 10 дка. Повечето от големите езера на страната са солени, а всички сладководни езера са малки и се намират само в планинската част. Най-голямото естествено езеро е соленото лиманно езеро Южен Аграхан с площ от 110 km², разположено на мястото на южната част на бившия Аграхански залив. Най-големите изкуствени водоеми са Чиркейското водохранилище на река Сулак и Ирганайското водохранилище на река Аварско Койсу, дясна съставяща на река Сулак.^[2]

Почви, растителност

В равнинните и низинни части на Дагестан основните почвени видове са кафявите, ливадните и солончаците. В предпланините и планините п разпределението на почвената покривка има ясно изразена зоналност. В предпланините преобладават кафявите горски почви, а по североизточните склонове и на планинските плата във вътрешността са развити планинските черноземи. В планините основните почвени видове са планинско-степните, планинските кафяви горски и планинско ливадните почви.

Растителността в низинните и ниски части на склоновете на Кавказ са заети от пустинна и полупустинна растителност. От 500 – 600 m до към 1500 – 1600 m са разположени горски масиви от дъб, габър, бук, а във вътрешните и високопланински райони – бреза, бор и др. Във вътрешните плата, а също и по северните скланове на планината е характерна планинската степна и полустепна растителност, преминаваща по-нагоре в субалпийски и алпийски пасища.^[1]

Фауна

Най-богат животински свят има в планинската част на страната. Тук обитават дагестански тур, див козел, сърна, кафява мечка, благороден елен и други бозайници. От птиците – планинска пуйка, каменна патица (кеклик), алпийски чавки, орли и др. В Каспийско море – селда, кефал, цаца, есетра, белуга, сьомга.^[1]

Население

По данни от преброяването от октомври 2010 г., Дагестан има население от 2 576 531 души (2,07% от населението на Руската Федерация, 22-ро място в Русия), с плътност 51,2 души/км². Урбанизацията на населението е 42,79%.

Етническият състав на населението е следният:

• аварци – 29,44%; около – 719 000
• даргинци – 16,52%; около – 347 000
• кумики – 14,20%; около – 302 000
• лезгинци – 13,07%; около – 301 000
• табасарани – 5,02%; около – 129 000
• лакци – 4,69%; около – 118 000
• руснаци – 3,33%; около – 104 000
• рутулци – 1,0%; около – 28 000

• 
  Дагестанци в традиционни носии. Снимка на Сергей Прокудин-Горски, направена около 1907 – 1915 г.
• 
  Дагестанец. Снимка на Сергей Прокудин-Горски, направена около 1907 – 1915 г.

Административно-териториално деление

В административно-териториално отношение Република Дагестан се дели на: 10 републикански градски окръга, 41 муниципални района, 10 града, всичките с републиканско подчинение и 18 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Република Дагестан към 2017 г.

Административна единица	Площ (km2)	Население (2017 г.)	Административен център	Население (2017 г.)	Разстояние до Махачкала (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Републикански градски окръзи
Буйнакс	21	64 538	гр. Буйнакс	64 538	41
Дагестанские Огни	9	29 238	гр. Дагестанские Огни	29 238	118
Делбент	70	123 162	гр. Дербент	123 162	121
Избербаш	23	58 147	гр. Избербаш	58 147	56
Каспийск	33	113 348	гр. Каспийск	113 348	14
Кизилюрт	50	47 425	гр. Кизилюрт	36 570	64	Бавтугай, Нови Сулак
Кизляр	32	50 964	гр. Кизляр	48 396	170	Комсомолски
Махачкала	468	722 314	гр. Махачкала	592 976		Албурикент, Кяхулай, Ленинкент, Нови Кяхулай, Семендер, Сулак, Тарки, Шамхал
Южно-Сухокумск	82	10 543	гр. Южно-Сухокумск	10 543	312
Муниципални райони
Агулски	794	10 452	с. Тпиг	2829	240
Акушински	623	53 128	с. Акуша	4697	133
Ахвахски	197	24 151	с. Карата	4153	277
Ахтински	1120	31 492	с. Ахти	13 400	244
Бабаюртовски	3255	48 134	с. Бабаюрт	16 149	129
Ботлихски	688	57 908	с. Ботлих	12 159	252
Буйнакски	1827	80 131	гр. Буйнакс		41
Гергебилски	347	21 160	с. Гергебил	5520	138
Гумбетовски	676	22 675	с. Мехелта	3314	166
Гунибски	610	26 701	с. Гуниб	2580	157
Дахадаевски	761	36 374	с. Уркарах	4394	152	Кубачи
Дербентски	821	102 429	гр. Дербент		121	Белиджи, Мамедкала
Докузпарински	377	15 214	с. Усухчай	1866	229
Казбековски	585	47 353	с. Дилим	9721	108	Дубки
Кайтагски	678	32 738	с. Маджалис	6815	121
Карабудахкентски	1427	31 860	с. Карабудахкент	17 144	42	Ачису
Каякентски	691	55 633	с. Новокаякент	5130	70
Кизилюртовски	524	70 039	гр. Кизилюрт		64
Кизлярски	3047	72 659	гр. Кизляр		170
Кулински	651	11 031	с. Вачи	894	180
Кумгоркалински	1256	26 665	с. Кормаскала	7722	19	Тюбе
Курахски	699	14 901	с. Курах	3235	226
Лакски	704	11 392	с. Кумух	1930	157
Левашински	813	75 852	с. Леваши	11 186	107
Магарамкентски	655	61 857	с. Магарамкент	6953	179
Новолакски	219	33 886	с. Новолакское	6862	98
Ногайски	5871	19 189	с. КТерекли-Мектеб	6884	250
Рутулски	2188	21 225	с. Рутул	4132	274
Сергокалински	528	27 863	с. Сергокала	8143	74
Сулейман-Сталски	666	56 656	с. Касумкент	13 232	184
Табасарански	803	49 725	с. Хучни	3232	177
Тарумовски	3109	32 961	с. Тарумовка	5874	199
Тляратински	1612	23 565	с. Тлярата	1200	258
Унцукулски	560	30 783	сгт Шамилкала	4816	186
Хасавюртовски	1424	153 878	гр. Хасавюрт		82
Хивски	471	21 314	с. Хив	2594	204
Хунзахски	552	32 096	с. Хунзах	4245	183
Цумадински	1178	25 071	с. Агвали	2677	270
Цунтински	964	19 741	с. Кидеро	752	292
Чародински	894	12 547	с. Цуриб	2234	182
Шамилски	892	29 145	с. Хебда	72 687	201

Икономика

Промишленост

Развито е машиностроенето (приборостроене, електроника), хранително-вкусовата промишленост, енергетиката, нефто и газодобивната промишленост, производството на строителни материали, народните занаяти.

Селско стопанство

Републиката се е специализирала в лозарството, градинарството и зеленчукопроизводството. Развити са овцевъдството и козевъдството.

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Дагестан

На руски език

• Република Дагестан Архив на оригинала от 2010-11-26 в Wayback Machine. – официален сайт
• Сайт на правителството на Република Дагестан Архив на оригинала от 2011-05-12 в Wayback Machine.
• Информационен сайт на Дагестан Архив на оригинала от 2005-03-16 в Wayback Machine.
• Република Дагестан – кратка справка
• Народите на Дагестан Архив на оригинала от 2005-02-10 в Wayback Machine.
• Dag.dax.ru – Систематизиран каталог с анотирани препратки на дагестанския Интернет
• Дагестан на Открития портал на Руския Юг^{[неработеща препратка]}

На английски

• Dagestan at the NUPI Center for Russian Studies Архив на оригинала от 2006-01-08 в Wayback Machine.
• History of Dagestan at the Daghestan State University Архив на оригинала от 2005-03-07 в Wayback Machine.
• University of Texas maps of the Dagestan region
• Sobaka's independent reporting on Dagestan Архив на оригинала от 2006-04-27 в Wayback Machine.
• BISNIS report – US government report on the economy of Dagestan (2000) Архив на оригинала от 2006-02-18 в Wayback Machine.
• Radio Free Europe discusses religious tension in Dagestan Архив на оригинала от 2017-10-11 в Wayback Machine.

Литература

• Ахмедханов, К. Э. Путешествие по Дагестану. Практическое руководство. М., Физкультура и спорт, 1988 (По родным просторам).
• История Дагестана с древнейших времен до наших дней. В двух томах. Ред. А. И. Османов. М., Наука, 2004.
• Криштопа, А. Е. Дагестан в XIII – начале XV вв. Очерк политической истории. М., Мамонт; Таус, 2007.
• Карпов, Ю. Ю. Взгляд на горцев. Взгляд с гор. Мировоззренческие аспекты культуры и социальный опыт горцев Дагестана. СПб., Петербургское востоковедение, 2007.
• Дагестан и мусульманский Восток. Сборник статей в честь профессора Амри Рзаевича Шихсаидова. Сост. и отв. ред. А. К. Аликберов, В. О. Бобровников. М., Издательский дом Марджани, 2010.

Източници

1. ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Република Дагестан
2. ((ru)) «Вода России» – Република Дагестан

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Дагестана“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​