Гюмюрджинска република
държавно образувание в Западна Тракия From Wikipedia, the free encyclopedia
държавно образувание в Западна Тракия From Wikipedia, the free encyclopedia
Гюмюрджинската република, първоначално Временно управление на Западна Тракия (на османски турски: غربی تراقیا حكومت موقتهسی или Garbi Trakya Hükûmeti Muvakkatesi, на турски: Batı Trakya Geçici Hükümeti) и след официалното ѝ преименуване Независимо управление на Западна Тракия (на османски турски: غربی تراقیا حكومت مستقله سى или Garbi Trakya Hükûmeti Müstakilesi, на турски: Batı Trakya Bağımsız Hükümeti), е държавно образувание в Западна Тракия, просъществувало няколко месеца след края на Балканските войни през 1913 година.
 | Тази статия е със спорна неутралност. |
| Гюмюрджинска република غربی تراقیا حكومت موقتهسی | |
| август 1913 – октомври 1913 | |
 Знаме | |
 Местоположение на Гюмюрджинската република в зелено. | |
| Континент | |
|---|---|
| Столица | Гюмюрджина |
| Официален език | гръцки, османски турски, български |
| Религия | ислям |
| Форма на управление | република при условията на временно правителство |
| Президент | |
| 1913 | Ходжа Салих ефенди |
| История | |
| Провъзгласена | 31 август 1913 г. |
| Ликвидирана | 25 октомври 1913 г. |
| Площ | |
| Общо (1913 г.) | 8578 km2 |
| Население | |
| Преброяване | 234 700 (1913 г.) |
| Валута | Османска лира |
| |
| 1 Преименувана от „Временно управление на Западна Тракия“. Някои изследователи използват термина „Република Гюмюрджина“ и „Турска република Западна Тракия“. | |
| Гюмюрджинска република в Общомедия | |
То е създадено през август 1913 година от турци и помаци[1] в Беломорието след оттеглянето на българските войски в средата на юли и гръцките на 18 септември. Централен град е Гюмюрджина (днес Комотини). „Независимото западнотракийско управление“ на Хафъз Сали и Реуф Ефенди е ликвидирано от 6 до 12 октомври 1913 г. с безкръвното заемане на областта от българските Осма пехотна тунджанска дивизия и Втора пехотна тракийска дивизия под общото командуване на генерал Стефан Тошев.
Временното управление на Западна Тракия е известно и под следните имена:
Веднага след провъзгласяване на Временно управление на Западна Тракия се определят неговите граници, слага се ново знаме на административните сгради, обявява се национален химн, съставя се новосформирана войска. Също така е подготвен и бюджет. Евреинът Самюел Карасо е натоварен със задачата да основе паспортно бюро и да издава вестника Мюстакли (Независимост) на турски и френски. Законите и регулациите на Османската империя са приети без никакви промени и делата се разглеждали от Съда на Западна Тракия.
На знамето на самопровъзгласилата се република са изобразени звездите и полумесеца, които са символ на турското население; зеленото символизира дълголетие, черното – тъгата по време на войните, а бялото – успеха на въстанието и свободата. Днес знамето се използва като флаг на турското малцинство в Западна Тракия.[2]
След възстановяването на българската власт в Западна Тракия, органи на бившето автономно управление продължават да съществуват и функционират тайно.[3] Мюсюлманското население от областта не влиза в клаузите на Лозански договор от 1923 година за размяна на население между Гърция и Турция, така че една част от него остава в Гърция и е признато за малцинство, а друго е прогонено насила или емигрира по собствено желание.
Структурата на населението на републиката е както следва:[4]
| Етнос/религия | Брой души | Процент |
|---|---|---|
| Общо | 234 700 | 100% |
| Мюсюлмани (турци, помаци, цигани и др.) | 185 000 | 78,82 |
| Православни българи | 25 500 | 10,86% |
| Православни гърци | 22 000 | 9,37% |
| Евреи, арменци и др. | 2200 | 0,94% |
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
