Въоръжени сили на Украйна

Въоръжените сили на Украйна (на украински: Збройні сили України (ЗСУ) представляват въоръжени сили на Украйна. Те включват пет вида въоръжени сили войски: Сухопътни войски, Военноморски сили, Военновъздушни сили, Въздушнодесантни войски и Силите за специални операции.

Въоръжени сили на Украйна
Збройні сили України
Емблема на Въоръжените сили на Украйна
Ръководство
Главнокомандващ	Президент на Украйна, Володимир Зеленски
Министър на отбраната	Степан Полторак
Личен състав
Редовни	280 000 (септември 2015)
Зад граница	562
Мобилизационна възможност	11 149 646 (на възраст от 16 – 49 г., оценка от 2015 г.)[1]
Годни за военна служба	6 970 035 (на възраст от 16 – 49 г., оценка от 2015 г.)[1]
Наборна служба	12 месеца (18 месеца за военноморските сили)
Финанси
Бюджет	₴ 323,13 млрд. (2022) $ 10.8 млрд. (2022)
Процент от БВП	6 % (2022)[2]
Местни доставчици	Укроборонпром
Чуждестранни доставчици	САЩ  Канада  Великобритания  Франция  Турция  България
История
Украинско-съветска война Полско-украинска война Крим Косовски сили Мисия на ООН в Сиера Леоне Международни стабилизиращи сили в Афганистан Война в Ирак Операция „Океански щит“ Мисия за организационно стабилизиране в Демократична република Конго на ООН Операция „Аталанта“ Анексия на Крим от Руската федерация Проруски размирици в Украйна 2014 Война в Донбас
Звания и отличия
Военни звания в Армията на Украйна
Въоръжени сили на Украйна в Общомедия

История

След разпадането на Съветския съюз, Украйна наследява военни сили, включващи 780 000 военни на територията си, притежаващи третия най-голям ядрен арсенал в света.^[3][4] През май 1992 г. Украйна подписва Лисабонския протокол, според който страната се съгласява да предаде всичките си ядрени оръжия на Русия, която да ги разруши, и да се присъедини към Договора за неразпространение на ядрените оръжия като държава без ядрени оръжия. Украйна ратифицира договора през 1994 г. и до 1996 г. страната се освобождава от всички ядрени оръжия.^[3] Украйна предприема постоянни стъпки към намаляване на конвенционалните оръжия. Страната подписва Договора за обикновените въоръжени сили в Европа, спрямо който намалява броя на танковете, артилерията и бронираните бойни машини (военните сили са намалени до 300 000 души). Към 2006 г. страната планува да превърне наборната си военна служба в професионална доброволна армия.^[5]

Украйна играе все по-голяма роля в умиротворителни операции. На 3 януари 2014 г. украинската фрегата „Гетьман Сагайдачний“ се присъединява към антипиратската операция на Европейския съюз „Аталанта“ и е част от Военноморските сили на Европейския съюз на брега на Сомалия в продължение на два месеца.^[6] Украински войски са разположени в Косово като част от Украинско-полския батальон.^[7] Украински сили са разположени в Ливан като част от Временните сили на ООН, осигуряващи спазването на споразумението за прекратяване на огъня. Също така има батальон за поддръжка и обучение, разположен в Сиера Леоне. От 2003 до 2005 г. украински военни единици са разположени като част от международните сили в Ирак под полско командване. Общият брой на украинските военнослужещи в чужбина е 562.^[8]

Военни сили на други страни участват редовно в многонационални военни упражнения в Украйна, включително въоръжените сили на САЩ.^[9]

След като става независима, Украйна се самоопределя като неутрална страна.^[10] Страната има краткотрайни военни партньорства с Руската федерация и други страни от ОНД и партньорство с НАТО от 1994 г. В годините между 2000 и 2010 правителството се ориентира към НАТО и през 2002 г. е подписан планът за действие НАТО–Украйна, задълбочаващ кооперацията между Украйна и Алианса. По-късно е решено, че въпросът за присъединяването към НАТО трябва да бъде решен чрез национален референдум в бъдещето.^[5] Президентът Виктор Янукович счита нивото на кооперация между Украйна и НАТО за достатъчно^[11] и е против присъединяването на страната към НАТО.^[12] По време на срещата на НАТО в Букурещ през 2008 г., НАТО декларира, че Украйна ще стане член на НАТО когато пожелае и отговаря на критериите за членство.^[11]

Сухопътни войски

 Основна статия: Оръжия и техника на украинските сухопътни войски

 Основна статия: Сухопътни войски на Украйна

• Оборудване на украинските сухопътни войски към 2020 г.
• 
  БМ „Оплот“
• 
  Т-64БМ „Булат“
• 
  Бронетранспортьора от типовете БТР-4.
• 
  Ми-24
• 
  Козак-2
• 
  БМП-2
• 
  КРАЗ-6322

Военновъздушни сили

 Основна статия: Военновъздушни сили на Украйна

• Настоящо въоръжение на ВВС
• 
  Изтребители Су-27
• 
  Изтребител МиГ-29
• 
  Щурмови самолет Су-25
• 
  Фронтови бомбардировач Су-24
• 
  Учебно-тренировъчни самолети L-39
• 
  Транспортни самолети Ил-76
• 
  Транспортни самолети Ан-26
• 
  Безпилотен летателен боен апарат Байрактар TB2

Военноморски сили

 Основна статия: Военноморски сили на Украйна

• Въоръжение на военноморските сили
• 
  Фрегата „Гетьман Сагайдачний“
• 
  P190 „Славянск“
• 
  Спасителен кораб „Александър Охрименко“
• 
  „Гюрза-М“
• 
  Многоцелеви хеликоптер Ка-27

Силите за специални операции

 Основна статия: Силите за специални операции на Украйна

Въздушнодесантни войски

 Основна статия: Въздушнодесантни войски на Украйна

Мисии, военни операции зад граница

Военната операция в Ирак

Украински БТР-80 в Ирак

Геннадий Лачков, командир на украинския контингент в Дивания, Ирак, целува знамето на страната си по време на церемонията за завършването на мисията в Камп Ехо, 9 декември 2008

В хода на Войната в Ирак през 2003 година Украйна се включва в т.нар. „коалиция на желаещите“ и изпраща собствен контингент в Ирак, който се установява в град Кут. Завръща в Украйна през 9 декември 2008 г.

Операция „Северен сокол“

Съвместна украинско-датска операция за превоз на гориво и други товари от въздушна база Туле до датската полярна станция Норд.

Украински Ми-24 в Демократична република Конго

Украински мироопазващи мисии

Номер	Период	Организация	Държава	Персонал	Жертви	Статус
1	1992 – 1995	UNPROFOR	Югославия	1303	15	завършен
2	1993	Украинска хуманитарна мисия в Грузия	Грузия	131	0	завършен
3	1994 – 2000	Мисия на ООН в Таджикистан	Таджикистан	21	не	завършен
4	1995 – 1999	НАТО (IFOR), НАТО, (СФОР)	Босна и Херцеговина	400	2	завършен
5	1995 – 1999	(UNPREDEP)	Северна Македония	1	не	завършен
6	1996 – 1998	(UNTAES)	Хърватия	511	не	завършен
7	1996 – 1999	MONUA	Ангола	216	1	завършен
8	1996 – 2002	UNMOP	Хърватия	2	не	завършен
9	1997	MINUGUA	Гватемала	8	не	завършен
10	1998 – 2001	(Kosovo Verification Mission)	Косово	23	не	завършен
11	1999 – по т.ч	НАТО КФОР	Косово	40	4	продължава
12	1999 – 2005	Мисия на ОССЕ в Грузия	Грузия	530	не	завършен
13	з 2000, военен контингент с 2012	MONUC	Демократична република Конго	13	не	продължава
14	2000 – 2006	UNIFIL	Ливан	650	не	завършен
15	2000 – 2001	НАТО Международни стабилизиращи сили в Афганистан	Афганистан	1	не	завършен
16	2001 – 2005	UNAMSIL	Сиера Леоне	530	6	завършен
17	2003	Хуманитарна мисия в щата Кувейт (UNIKOM)	Кувейт	448	не	завършен
18	2004 – 2008	Украинска миротворческа мисия в Етиопия и Еритрея	Етиопия  Еритрея	7	не	завършен
19	2005 – 2011	Мисия на ООН в Судан	Судан	11	не	завършен
20	2005 – 2008	НАТО Украинска мироопазваща мисия в Ирак	Ирак	1690	18	завършен
21	2007 – 2014	НАТО Международни стабилизиращи сили в Афганистан	Афганистан	30	не	завършен
22	2008 – 2009	Мисия на ООН в Грузия	Грузия	37	не	завършен
23	2003 – 2018	Мисия на ООН в Либерия	Либерия	275	5	завършен
24	з 2011	Операция на ООН в Кот д'Ивоар	Бряг на слоновата кост	56	1	продължава
25	з 2019	MINUSMA[13]	Мали	до 20		се подготвя
26	от 1998	Съвместни мироопазващи сили в зоната за сигурност на Приднестровския регион на Република Молдова	Молдова	10 (военни наблюдатели)	не	текущ

Източници

1. The World Factbook // cia.gov. Архивиран от оригинала на 2016-07-09. Посетен на 22 септември 2015. (на английски)
2. Про Збройні Сили України | від 06.12.1991 № 1934-XII // zakon1.rada.gov.ua. Посетен на 22 септември 2015.
3. The history of the Armed Forces of Ukraine // www.mil.gov.ua. Архивиран от оригинала на 2011-05-14. Посетен на 22 септември 2015. (на английски)
4. Pike, John. Ukraine Special Weapons // globalsecurity.org. Посетен на 22 септември 2015. (на английски)
5. White Book 2006 // mil.gov.ua. Министерство на отбраната на Украйна, 8 ноември 2007. Архивиран от оригинала на 2007-11-08. Посетен на 22 септември 2015.
6. Ukrainian Navy Warship Hetman Sagaidachniy Joins EU Naval Force Counter Piracy Operation Atalanta | Eunavfor // eunavfor.eu. Архивиран от оригинала на 2021-02-28. Посетен на 22 септември 2015. (на английски)
7. Peacekeeping // www.mil.gov.ua. Архивиран от оригинала на 2011-05-14. Посетен на 22 септември 2015.
8. Міністерство | Міноборони // mil.gov.ua. Посетен на 30 март 2022.
9. Kyiv Post. Independence. Community. Trust – Politics – Parliament approves admission of military units of foreign states to Ukraine for exercises // wayback.archive.org. Архивиран от оригинала на 2010-05-22. Посетен на 22 септември 2015. (на английски)
10. Declaration of State Sovereignty of Ukraine // wayback.archive.org. Архивиран от оригинала на 2007-09-27. Посетен на 22 септември 2015.
11. Kyiv Post. Independence. Community. Trust – Ukraine – NATO confirms readiness for Ukraine's joining organization // wayback.archive.org. Архивиран от оригинала на 2010-04-16. Посетен на 22 септември 2015. (на английски)
12. Editorial, Reuters. Yanukovich vows to keep Ukraine out of NATO // Reuters. Архивиран от оригинала на 2015-09-24. Посетен на 22 септември 2015.
13. УКАЗ ПРЕЗИДЕНТА УКРАЇНИ №6/2019 // Посетен на 2019-04-07.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ukraine в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Armed Forces of Ukraine в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​