Вояджър 1
From Wikipedia, the free encyclopedia
„Вояджър 1“ (на английски: Voyager 1) е автоматичен космически апарат, изследвал външните части на Слънчевата система. Изстрелян е на 5 септември 1977 г. и към 2021 г. e все още функциониращ, макар и с намалени възможности. Апаратът е най-отдалеченият обект с човешки произход, на разстояние от 24,4 млрд. km (163 АЕ, 16 март 2024 г.[1]) от Земята и се счита, че е навлязъл в хелиопаузата. След достигане на втора космическа скорост спрямо Слънцето, Вояджър 1 се намира на хиперболична траектория. Заедно с „Пионер 10“, „Пионер 11“ и „Вояджър 2“, апаратът е един от четирите междузвездни апарати.
Вояджър 1 | |
Апаратът Вояджър 1 | |
Общи данни | |
---|---|
По програма на | НАСА |
Основни изпълнители | JPL |
Тип | автоматичен |
Основни цели | планетарни изследвания |
Дата на изстрелване | 5 септември 1977 г. Кейп Канаверъл |
Стартова установка | Титан IIIE/Кентавър |
Маса | 815 kg |
Орбита/траектория | хиперболична |
Важни събития | посещение на Юпитер и Сатурн |
Продължителност | 46 години, 9 месеца и 17 дни |
Състояние | функциониращ |
Уебстраница | Вояджър в сайта на НАСА |
Оборудване | |
| |
Вояджър 1 в Общомедия |
Основните цели на мисията са изследване на планетите Юпитер и Сатурн, както и техните спътници и пръстени. Текущите му цели са свързани с установяване на границите на хелоипаузата и измервания на слънчевия вятър в междузвездното пространство.
Счита се, че генераторите на електрическа енергия на борда на апарата ще осигуряват достатъчно мощност за комуникация със Земята до 2025 г.