Волгоградска област

Волгоградска област е субект на Руската федерация, в състава на Южния Федерален окръг^[1]. Площ 112 877 km² (31-во място в Руската Федерация, 0,66% от нейната площ). Население на 1 януари 2017 г. 2 535 202 души (19-о място в Руската Федерация, 1,73% от цялото население). административен център град Волгоград. Разстояние от Москва до Волгоград 1073 km.

Волгоградска област Волгоградская область
Субект на Руската федерация
Волгоградска област на картата на Русия
Страна	Русия
Адм. център	Волгоград
Площ	112 877 km²
Население	2 535 202 души (2017) 22,5 души/km²
Адм. център	Волгоград
Федерален окръг	Южен федерален окръг
Губернатор	Николай Максюта
Часова зона	UTC +3
МПС код	34
Официален сайт	www.volgograd.ru
Волгоградска област в Общомедия

Физикогеографска карта Волгоградской области

Историческа справка

Първото руско селище в региона възниква през 1555 г., а от 1590 г. е град под името Царицин, от 1925 г. Сталинград, а от 10 ноември 1961 г. Волгоград. През 1668 г. е основана крепостта Камишин, която по-късно е преобразувана в град Камишин. През 1734 г. възниква третото руско селище в района – укрепеният пункт Дубовка, който от 1803 г. е признат за град под същото име. На 10 януари 1934 г. с постановление на ВЦИК Нижневолжкия край е разделен на Саратовски край и Сталинградски край, който от 5 декември 1936 г. е преобразуван в Сталинградска област. От 10 ноември 1961 г. Волгоградска област. По време на Втората световна война на територията на областта се водят най-тежките и решаващи битки между немските войски и Червената армия – Битката при Сталинград.

Географска характеристика

Географско положение, граници, големина

Волгоградска област се намира в южната чста на Европейска Русия. На юг граничи с Астраханска област и Република Калмикия, на югозапад и запад – с Ростовска област, на северозапад – с Воронежка област, на север – със Саратовска област и на изток – с Казахстан. В тези си граници заема площ от 112 877 km² (31-во място в Руската Федерация, 0,66% от нейната площ).^[2]

Релеф

Областта е разположена в югоизточната част на Източноевропейската равнина и от река Волга се дели на две части: западна – дяснобрежна и източна – Заволжие. Дяснобрежната част е по висока, силно разчленена от оврази и делета. Тук се простира южната част на Приволжкото възвишение (височина до 358 m – максималната кота на областта), северната част на възвишението Ергени, югоизточната част на Калачкото възвишение, източната част на Донските височини, Хопьорско-Бузулукската равнина и Сарпинската низина. Заволжието представлява низинна равнина. Между река Волга и левият ѝ ръкав Ахтуба се простира обширната заливна тераса на Волга, изобилстваща от протоци и езера-старици.^[2]

Климат

Климатът на областта е континентален, със студена, малоснежна зима и продължително, горещо и сухо лято. Средна януарска температура на югозапад -8 °C, на североизток -12 °C, средна юлска температура на северозапад 22 °C, на югоизток 24 °C. Годишната сума на вележите варира от 450 mm на северозапад до 270 mm на югоизток. Продължителността на вегетационния период е от 150 дни на север до 175 дни на юг.^[2]

Води

Във Волгоградска област има 200 реки (с дължина над 10 km) с обща дължина 8193 km и те се отнасят към 4 водосборни области: река Волга, вливаща се в Каспийско море, река Дон, вливаща се в Азовско море и две безотточни области – Прикаспийска на изток и Сарпинска на юг. По голямата част от територията на областта попада във водосборния басейн на река Дон с нейните големи притоци Хопьор, Медведица, Иловля, Бузулук и др. Волжкият водосборен басейн заема тясна полоса покрай долината на река Волга. В Прикаспийската безотточна област реките са малко и те се вливат главно в голямото солено езеро Елтон. Реките в Сарпинската безотточна област се стичат от източния склон на възвишението Ергени и се вливат в езерата Сарпа и Цаца. Подхранването на реките в региона е смесено с преобладаване на снежното (70 – 80%). За тях е характерно високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, при което по-малките реки пресъхват и ясно изразено зимно маловодие. Волгоградските реки замръзват в края на ноември или началото на декември, а се размразяват в началото на април. Между двете най-големи реки Волга и Дон, в района на най-голямото им сближаване е изграден Волго-Донския плавателен канал.^[3]

Във Волгоградска област има над 6,1 хил. естествени и изкуствени езера с обща площ около 4,2 хил.km². Основният вид естествени езера са крайречните, но се срещат още лиманни, реликтови и тектонски езера. Крайречните езера-старици са разположени предимно във Волго-Ахтубинската заливна тераса, лиманните езера заемат затворени безотточни падини в Прикаспийската низина, а реликтовите езера са представени от Сарпинските езера, разположени по древната долина на Волга. Най-големите естествени езера във Волгоградска област са: солените Елтон, Боткул и Булухта и сладководното Сарпа. Площта на изкуствените водоеми е значително по-голяма от тази на естествените. Във Волгоградска област са изградени две от най-големите водохранилища в Русия – Волгоградското на река Волга и Цимлянското на река Дон.^[3]

Почви, растителност, животински свят

Над 83% от територията на областта е разположена в степната зона. Северозападната част е заета от черноземни почви (обикновени и южни), а в останалите райони са разпространени тъмнокафявите и кафявите почви. Крайните югоизточни части на областта са полупустинни, заето от светлокафяви почви с различна степен на засоленост с петна от солончаци и ливадно-кафяви почви. По речните долини са развити алувиално-ливадните почви с ливадна и дървесно-храстова растителност. Горите заемат едва 4% от територията на областта и са представени от дъб, клен и др. Голямо внимание се отделя на изкуственото лесозалесяване, като са изградени четири държавни лесозащитни пояса и множество по-малки между тях.^[2]

Животинския свят е представен от гризачи (лалугер, мишка), заек, лисица, вълк, ондатра, енотовидно куче, много птици, влечуги и различни видове риби (основно есетрови) във водите на Волга и Дон.^[2]

Население

На 1 януари 2017 г. населението на Волгоградска област е наброявало 2 535 202 души (19-о място в Руската Федерация, 1,73% от цялото население). При преброяването през 2010 г. етническият състав на областта е бил следният (народи над 10 хил. души): руснаци 90%, казахи 1,8%, украинци 1,4%, арменци 1,1%, татари 0,9%, азербайджанци 0,6%, немци 0,4%.

Административно-териториално деление

Административно-териториално деление на Волгоградска област

В административно-териториално отношение Волгоградска област се дели на 6 областни градски окръга, 32 муниципални района, 19 града, в т.ч. 6 града с областно подчинение (Волгоград, Волжск, Камишин, Михайловка, Урюпинск и Фролово) и 13 града с районно подчинение и 16 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Волгоградска област към 2017 г.

Административна единица	Площ (km2)	Население (2017 г.)	Административен център	Население (2017 г.)	Разстояние до Волгоград (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
Волгоград	859	1 015 586	гр. Волгоград	1 015 586
Волжки	229	326 055	гр. Волжск	326 055	16
Камишин	118	111 775	гр. Камишин	111 775	200
Михайловка	3723	83 533	гр. Михайловка	58 407	193
Урюпинск	39	38 267	гр. Урюпинск	38 267	340
Фролово	58	37 377	гр. Фролово	37 377	148
Муниципални райони
1. Алексеевски	2297	16 202	ст-ца Алексеевская	3836	302
2. Биковски	3410	25 813	сгт Биково	7650	155
3. Городищенски	2181	60 245	сгт Городище	22 141	15	Ерзовка, Нови Рогачик
4. Даниловски	2961	14 638	сгт Даниловка	4718	262
5. Дубовски	3140	29 570	гр. Дубовка	14 165	52
6. Елански	2667	30 222	сгт Елан	14 006	363
7. Жирновски	2970	39 759	гр. Жирновск	15 872	320	Красни Яр, Линьово, Медведицки
8. Иловлински	4155	33 303	сгт Иловля	11 418	84
9. Калачевски	4225	65 536	гр. Калач на Дон	24 237	85
10. Камишински	3563	39 898	гр. Камишин		200	гр. Петров Вал
11. Киквидзенски	2071	16 395	ст-ца Преображенская	5533	299
12. Клетски	3555	17 613	ст-ца Клетская	5323	177
13. Котелниковски	3471	36 621	гр. Котелниково	20 381	190
14. Котовски	2479	31 321	гр. Котово	22 450	229
15. Кумилженски	2958	19 822	ст-ца Кумилженская	7953	243
16. Ленински	2600	30 271	гр. Ленинск	15 149	78
17. Нехаевски	2177	13 516	ст-ца Нехаевская	4679	395
18. Николаевски	3436	29 767	гр. Николаевск	13 840	190
19. Новоанински	3081	33 679	гр. Новоанински	16 436	254
20. Новониколаевски	2363	21 118	сгт Новониколаевски	9678	306
21. Октябърски	3811	20 371	сгт Октябърски	5854	130
22. Олховски	3226	17 623	с. Олховка	5401	178
23. Паласовски	12 361	40 398	гр. Паласовка	14 940	301
24.Руднянски	1947	15 582	сгт Рудня	6568	347
25. Светлоярски	3185	36 499	сгт Светли Яр	11 749	52
26. Серафимовички	4324	23 575	гр. Серафимович	8987	260
27. Среднеахтубински	1957	60 815	сгт Средная Ахтуба	14 477	46	гр. Краснослободск
28. Старополтавски	4077	18 670	с. Старая Полтавка	4159	370
29. Суровикински	3399	34 105	гр. Суровикино	18 954	155
30. Урюпински	3460	26 596	гр. Урюпинск		340
31. Фроловски	3259	13 965	гр. Фролово		148
32. Чернишковски	3080	15 754	сгт Чернишковски	5130	215

Селско стопанство

Отглеждат се едър рогат добитък, овце, птици, както и зърнени, фуражни, технически култури, картофи и зеленчуци. Развито е пчеларството.

Площ обработваема земя:
година	1959	1990	1995	2000	2005	2010	2015
хиляди хектара	5303[4]	4619,[5]	3992,1	2610,2[5]	2979,3[6]	2726,2	2988,0[6]

Източници

1. Петрушина М.Н., Замятина Н.Ю. и др. Волгоградска област (Волгогра́дская о́бласть) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 5. Велик княз – Възходящ възел на орбитата [Великий князь – Восходящий узел орбиты]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2006. ISBN 5-85270-334-6. с. 783. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-04-26 в Wayback Machine. ((ru))
2. ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Волгоградска област
3. ((ru)) «Вода России» – Волгоградска област
4. Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
5. Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
6. Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))

Външни препратки

• Официален сайт на Волгоградска област Архив на оригинала от 2016-12-03 в Wayback Machine.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Волгоградской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​