![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/49/Hoplite_grave_relief.jpg/640px-Hoplite_grave_relief.jpg&w=640&q=50)
Военно дело в Древна Гърция
From Wikipedia, the free encyclopedia
Военни действия се водят в Древна Гърция през цялата ѝ история, от ранножелязната епоха нататък. С нейния край населението значително нараства и се развива урбанизирана култура, довела до възхода на полисите (Poleis). Разпокъсаният характер на древногръцкото общество е предпоставка за непрекъснати конфликти между враждуващите полиси, но докато преди периода на Архаична Гърция (800 – 480 г. пр. Хр.) те се изразяват в епизодични нападения, например за кражба на добитък и зърно, след това започват организирани военни действия. Участниците в тях не са професионални войници, а хора с мирни професии. Поради това войните имат ограничен характер по отношение на разстоянията, сезона и мащаба. Нито една от враждуващите страни не може да си позволи тежки жертви или продължителни кампании, така че конфликтите сякаш са били разрешавани само с по една битка.
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/49/Hoplite_grave_relief.jpg/640px-Hoplite_grave_relief.jpg)
С възхода на полиса еволюира и нов стил на война: създава се хоплит фалангата. Хоплитите са тежко въоръжени пехотинци с копия и щитове, а фалангата е тяхната бойна формация с припокрити щитове и насочени напред копия. На вазата Чиги, датирана около 650 г. пр. Хр., е най-ранното изображение на хоплити в пълен боен ред. При тази еволюция в стила на войната битките се състоят предимно в сблъсък на хоплитните фаланги от враждуващите полиси. Конницата се използва по-рядко, отначало като бойна колесница с два коня, после като квадрига, но постепенно колесницата излиза от употреба[1].
Мащабът на военните действия се променя драстично след гръко-персийските войни, които бележат началото на Класическа Гърция (480 – 323 г. пр. Хр.). Да се бори с огромните армии на империята на Ахеменидите, действително е било извън възможностите на един-единствен полис. Окончателният триумф на гърците е постигнат чрез съюзяването им в невиждан дотогава мащаб. Възходът на Атина и Спарта по време на този конфликт довежда директно до Пелопонеската война, която отново поражда диверсификация на военното дело. Акцентът се пренасочва към военноморски битки и стратегии за изтощение като блокади и обсади. След разгрома на атиняните през 404 г. пр. Хр. и разформироването на доминирания от Атина Делоски морски съюз Древна Гърция попада под спартанска хегемония. Но положението е нестабилно и Персийската империя спонсорира гръцки бунт от страна на обединените сили на Атина, Тива, Коринт и Аргос, завършил с Коринтската война (395 – 387 г. пр. Хр.). Когато Персия сменя отношението си, на войната е сложен край, като персите възобновяват влиянието си в градовете от Йония, а спартанците обещават да не се месят в Мала Азия. Спартанската хегемония продължава още 16 години, докато спартанците са разбити от тиванския генерал Епаминонд в битката при Левтра (371 г. пр. Хр.).
Тиванците искат на свой ред да установят собствена хегемония над Гърция. Въпреки това Тива не разполага с достатъчно човешки и други ресурси и издържа само десет години начело. След смъртта на Епаминонд и загубата на човешка сила в битката при Мантинея тиванската хегемония е прекратена. Загубите отслабват и разделят всички гръцки полиси. Тези от Южна Гърция са твърде слаби, за да устоят на възхода на македонското царство, въздигнало се на север. С новаторска тактика Филип II Македонски успява да подчини голяма част от Гърция под властта си, като проправи пътя за завладяването на „познатия свят“ от сина си Александър Велики. Възходът на македонското царство се приема като начало на елинистическия период и със сигурност отбелязва края на характерните битки на хоплитите в Древна Гърция.