Вацлав Хавел

Вацлав Хавел (на чешки: Václav Havel) е чешки драматург, дисидент и политик. Той е един от първите говорители на Харта 77, водеща личност при политическите промени през ноември 1989 г., последен президент на Чехословакия (1989 – 1992) и първи президент на Чехия (1993 – 2003). Автор е на около 20 пиеси и значителен брой есета, някои от които преведени в чужбина.

Вацлав Хавел Václav Havel
чешки писател, драматург, правозащитник и политик
14 ноември 2009 г.
Роден	5 октомври 1936 г. Прага, Първа чехословашка република
Починал	18 декември 2011 г. (75 г.) Прага, Чехия
Погребан	Прага, Чехия
Учил в	Чешко висше техническо училище в Прага[1]
Политика
Партия	Граждански форум
Литература
Жанрове	драма, пиеса
Семейство
Съпруга	Олга Шплихалова Дагмар Вешкърнова[2]
Деца	0
Подпис
Уебсайт	www.vaclavhavel.cz Страница в IMDb
Вацлав Хавел в Общомедия

Политическа дейност

В началото на 1960-те години неговата дейност в областта на политиката се засилва. Той става особено активен след началото на Пражката пролет. През 1977 г. неговата ангажираност с “Манифеста за човешки права” (Харта 77) му донася световна слава на лидер на опозицията в Чехословакия, което довежда и до арестуването му.

През 1989 г. „Нежната революция“ издига Хавел чак до президентския пост. В качеството си на президент на Чехословакия, а след разделяне на страната и на Чехия, Хавел повежда страната към многопартийна демокрация. По време на неговото 13-годишно управление страната преживява бурни промени. Въпреки неговото негативно отношение Словакия се отделя ката самостоятелна държава. При неговото управление страната е приета в НАТО. Започват преговорите за членство в Европейския съюз, които приключват през 2004 г.

„	Десният догматизъм с неговата нетолерантност и догматична вяра в общи поучения ми пречи по същия начин, както и левите предразсъдъци, заблуди и утопии. Отказвам и винаги съм отказвал да се причислявам към десницата или левицата. Стоя извън тези политико-идеологически фронтове и съм независим от тях. Пазя своята свобода дотолкова, че без притеснения да имам за всичко собствено мнение и да не се чувствам ограничен от свои предходни самоограничения. Приемам дадено мое мнение да изглежда „левичарско“, а друго – „десничарско“. И да си призная – все ми е едно.	“
Вацлав Хавел

Вацлав Хавел (2010)

Признание

• 1968 и 1970: Off Broadway Theater Awards
• 1981: Награда Plaisir du théâtre
• 1982: Международна награда „Симон Боливар“
• 1986: Награда „Еразъм“
• 1989: Награда „Улоф Палме“, Швеция
• 1989: Награда за мир на немските книгоразпространители
• 1990: Голям кръст на Ордена на Почетния легион, Франция
• 1990: UNESCO/Bilbao Prize for the Promotion of a Culture of Human Rights
• 1990: Das politische Buch Preis
• 1990: Gottlieb Duttweiler Prize
• 1991: Internationaler Karlspreis der Stadt Aachen
• 1991: Sonning Prize
• 1991: доктор хонорис кауза на Брюкселския свободен университет^[3]
• 1993: Награда „Теодор Хойс“
• 1994: Presidential Medal of Freedom, САЩ
• 1995: Международна награда на Каталуня
• 1995: доктор хонорис кауза на Техническия университет в Дрезден
• 1996: Planetary Consciousness Prize на Будапещенския клуб^[4]
• 1997: Prix mondial Cino-Del-Duca
• 1997: Награда на принца на Астурия
• 1998: Internationaler Preis des Westfälischen Friedens
• 1999: Internationaler Adalbert-Preis
• 2002: Орден „За заслуги към Италианската република“
• 2002: Международна литературна награда „Ханс Зал“
• 2003: кавалер на Ордена на Канада^[5]
• 2003: International Gandhi Peace Prize, Индия
• 2004: Light of Truth Award
• 2005: Österreichisches Ehrenzeichen und Österreichisches Ehrenkreuz für Wissenschaft und Kunst
• 2006: Brückenpreis der Stadt Regensburg
• 2007: доктор хонорис кауза на Лиежкия университет^[6]
• 2009: Quadriga-Preis
• 2009: Internationaler Demokratiepreis Bonn
• 2009: доктор хонорис кауза на Института за политически изследвания в Париж^[7]
• 2010: Международна награда „Франц Кафка“^[8]

Творчество

Пиеси

• 1960 г. – Семейна вечер
• 1963 г. – Градинско увеселение
• 1965 г. – Съобщение
• 1968 г. – Затруднена способност за съсредоточаване
• 1968 г. – Ангел хранител
• 1968 г. – Пеперуда на антената
• 1971 г. – Съзаклятници
• 1972 г. – Просешка опера
• 1975 г. – Аудиенция
• 1975 г. – Вернисаж
• 1976 г. – Хотел в планината
• 1978 г. – Протест
• 1983 г. – Грешката
• 1984 г. – Largo desolato (Безкрайно отчаяние)
• 1985 г. – Изкушението
• 1987 г. – Санитарно благоустройство
• 1988 г. – Утре ще го пуснем

Основни политически есета

• 1975 г. – Писмо до Густав Хусак
• 1978 г. – Силата на безсилните
• 1984 г. – Политика и съвест
• 1985 г. – Анатомия на умереността
• 1986 г. – За смисъла на Харта 77
• 1989 г. – Слово за словото

Книжни издания

• 1964 г. – Антикодове
• 1966 г. – Протоколи
• 1983 г. – Писма до Олга
• 1984 г. – За човешката идентичност
• 1990 г. – Прояви
• 1991 г. – Летни размишления

Памет

• На 5 октомври 2012 г. Летище Прага е преименувано на Пражко летище „Вацлав Хавел“.
• През 2016 г. в Киев променят името на един булевард в чест на Вацлав Хавел, също и спирка на скоростен трамвай.
• В началото на октомври 2016 г. във вътрешния двор на Националния театър в Прага се появява площад „Вацлав Хавел“.
• На 8 октомври 2020 г. е именуван площад „Вацлав Хавел“ в София.^[9]

Източници

1. www.vaclavhavel-library.org
2. „Любовта спасила Хавел от смъртта“, standartnews.com, 4 юли 2003 г.
3. Les Docteurs Honoris Causa de l'université libre de Bruxelles // Université libre de Bruxelles. Архивиран от оригинала на 2012-10-01. Посетен на 1 октомври 2012..
4. ((en)) The Club of Budapest: Awards – Václav Havel
5. Jaroslava Gissübelová, L'ordre du Canada pour Václav Havel, Radio Prague, 4 март 2004.
6. Docteurs Honoris Causa 2007 – Vaclav Havel, сайт на Лиежкия университет, 2007.
7. Hommage à Vaclav Havel: Docteur Honoris Causa de Sciences Po en 2009, Paris, 2009.
8. ((cs)) Cena Franze Kafky – první mezinárodní literární cena v České republice, The Franz Kafka Society, Prague, 2011.
9. Решение № 478 от 08.10.2020 година // Столичен общински съвет, 8 октомври 2020 г. Посетен на 26 нормври 2020 г.

Външни препратки

Уикицитат

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Вацлав Хавел.

• ((en)) Václav Havel, Encyclopaedia Britannica
• ((en)) Вацлав Хавел в Project Syndicate
• Даниел Кайзер, Дисидентът: Вацлав Хавел (Откъс от биографията на чешкия президент и дисидент), в-к Капитал, 19 април 2019
• Александра Трифонова, 40 години от приемането на „Харта 77“, в-к Университетски дневник на НБУ, бр. 20 (2017)