Василий Зайцев

Василий Григориевич Зайцев (на руски: Васи́лий Григо́рьевич За́йцев) е съветски офицер, снайперист от времето на Втората световна война, герой на Съветския съюз.

Василий Зайцев
съветски офицер
Василий Зайцев
Звание	Гвардейски капитан
Години на служба	1937 – 1939; 1942 – 1945
Служи на	Съветски съюз
Род войски	Червена армия
Военно формирование	пехотни войски
Битки/войни	Германо-съветска война Битка за Сталинград
Награди	Орден „Ленин“ медал „За победата над Германия във Великата Отечествена война 1941 – 1945 г.“ Червено знаме Герой на Съветския съюз медал „За храброст“ Медал „За отбраната на Сталинград“ орден „Велика Отечествена война“
Дата и място на раждане	23 март 1915 г. Еленинка, Русия, СССР[1]
Дата и място на смърт	15 декември 1991 г. (76 г.) Киев, Украйна
Погребан	Мамаев курган, Волгоград, Русия
Василий Зайцев в Общомедия

Биография

Ранен живот и Втора световна война (1939 – 1945)

Василий Зайцев е роден в с. Еленинка, Оренбургска губерния (днес Карталински район, Челябинска област), Русия на 23 март 1915 г.^[2]

По време на битката при Сталинград, между 10 ноември и 17 декември 1942 г., Зайцев елиминира 225 военни от Вермахта и неговите съюзници, включително 11 снайперисти.^[2] Военното му звание по онова време е младши лейтенант.

Раняване, тежки операции и завръщане в армията

През януари 1943 г. при взрив на мина е тежко ранен и впоследствие губи зрението си. На 10 февруари 1943 г. след няколко успешни операции, направени в Москва, професор Владимир Петрович Филатов връща зрението му. Зайцев се връща в армейските редици и оглавява снайперистка школа, командва артилерийски взвод, а след това е командир на рота. Участва в освобождаването на Донбас, битката за Днепър, бие се край Одеса и Днестър. През май 1945 г. капитан Зайцев се връща в Киев и постъпва в болница.

Известно е също, че снайперистите, които е обучил Зайцев, унищожават повече от 3000 противници.^[3] Смята се, че е изрекъл фразата: „Зад Волга за нас няма земя“ (всъщност Зайцев озаглавява по този начин личните си записки).^[4]

Смърт

Гвардейски капитан Зайцев умира в Киев на 15 декември 1991 г. Тленните му останки са пренесени на „Мамаев курган“ край Волгоград на 31 януари 2006 г.^[5]

Военна декорация

Гробът на кап. Зайцев в Киевското военно гробище.

• Съветски орден „Герой на Съветския съюз“ (?)
• Съветски орден „Ленин“ (?)
• Съветски орден на „Червеното знаме“ (?) – 2-пъти (?)
• Съветски орден на „Отечествената война“ (?) – I степен (?)
• Съветски медал „За храброст“ (?)
• Съветски медал „За защитата на Сталинград“ (?)
• Съветски медал За победата над Германия (?)
• Почетен гражданин на Волгоград (?)

Отражение в киното

Зайцев става герой в игрални филми:

• „Ангели на смъртта“, Русия – Франция, 1993;
• „Враг пред портата“, САЩ – Германия – Великобритания – Ирландия, 2001. Ролята е изпълнена от Джуд Лоу^[6]

Бележки

1. Сега Челябинска област
2. Герой Советского Союза Зайцев Василий Григорьевич // warheroes.ru. Посетен на 3 февруари 2015. (на руски)
3. Kaplan, Philip. Rolling Thunder: A Century of tank Warfare. Pen and Sword, 2013. ISBN 9781781592434. p. 89. Посетен на 4 февруари 2015. (на английски)
4. Записки снайпера, автор Василий Зайцев // bookz.ru. Архивиран от оригинала на 2015-02-04. Посетен на 4 февруари 2015. (на руски)
5. Легендарного снайпера перезахоронили на Мамаевом Кургане // lenta.ru. Посетен на 3 февруари 2015. (на руски)
6. Снайпер Вася отстрелялся под Сталинградом. Вне конкурса // в-к Комсомольская правда. Посетен на 3 февруари 2015. (на руски)

Външни препратки

• ((ru)) Кап. В. Зайцев в руския сайт – Лучшие снайперы