From Wikipedia, the free encyclopedia
Българите в Румъния (на румънски: Bulgarii din România) са етническа група в Румъния. Според преброяването на населението през 2011 г. те са 7336 души, или 0,03 % от населението на страната.[1] Според някои неофициални източници броят им достига 500 000 души.[3] Населяват и трите основни историко-географски области на страната, като произходът и историческата им съдба са доста различни. Те не са признати като национално малцинство в страната, с изключение на банатските българи.
| Българи в Румъния | |
.png) Дял на българите според преброяването на населението през 2002 г., по общини | |
| Места и численост | |
|---|---|
| Общ брой | 7336[1][2] |
| Стар Бешенов | ~ 2439 |
| Говорими езици | български · румънски |
| Вероизповедания | православие |
| Българи в Румъния в Общомедия | |
Численост и дял на българите според преброяванията на населението през годините:[4][5][6][7][8][9][1]
| Година | Дял (в %) | Численост |
| 1930 | 0.464 | 66 348 |
| 1956 | 0.068 | 12 040 |
| 1966 | 0.058 | 11 193 |
| 1977 | 0.048 | 10 372 |
| 1992 | 0.043 | 9851 |
| 2002 | 0.037 | 8025 |
| 2011 | 0.036 | 7336 |
Численост на българите според преброяванията на населението през годините, по окръзи (подредени по азбучен ред):[4][5][6][7][8][9][1]
| 1930 | 1956 | 1966 | 1977 | 1992 | 2002 | 2011 | |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население на Румъния | 14 280 729 | 17 489 450 | 19 103 163 | 21 559 910 | 22 810 035 | 21 680 974 | 20 121 641 |
| Общо | 66 348 | 12 040 | 11 193 | 10 372 | 9851 | 8025 | 7336 |
| Алба | 135 | 27 | 14 | 16 | 12 | 21 | 8 |
| Арад | 2391 | 1842 | 1683 | 1473 | 1122 | 819 | 549 |
| Арджеш | 109 | 26 | 8 | 15 | 16 | 8 | 4 |
| Бакъу | 139 | 11 | 9 | 9 | 8 | 13 | 3 |
| Бихор | 212 | 96 | 85 | 69 | 43 | 31 | 29 |
| Бистрица-Нъсъуд | 39 | 5 | 5 | 2 | 0 | 4 | 0 |
| Ботошани | 120 | 10 | 6 | 5 | 1 | 2 | |
| Браила | 364 | 81 | 65 | 38 | 32 | 27 | 12 |
| Брашов | 108 | 32 | 43 | 36 | 16 | 21 | 18 |
| Бузъу | 89 | 11 | 12 | 10 | 3 | 4 | |
| Букурещ (вкл. окръг Илфов) | 1727 | 794 | 534 | 599 | 477 | 397 | 351 |
| Вълча | 71 | 11 | 5 | 8 | 6 | 4 | 4 |
| Васлуй | 247 | 6 | 8 | 3 | 5 | 1 | |
| Вранча | 177 | 15 | 11 | 2 | 2 | 2 | 0 |
| Галац | 625 | 58 | 63 | 50 | 35 | 18 | 7 |
| Горж | 40 | 5 | 2 | 1 | 4 | 3 | |
| Гюргево | 190 | 26 | 6 | 5 | 87 | 3 | 8 |
| Долж | 221 | 31 | 23 | 16 | 17 | 51 | 65 |
| Дъмбовица | 173 | 35 | 25 | 14 | 809 | 658 | 1586 |
| Караш-Северин | 231 | 73 | 108 | 95 | 83 | 52 | 27 |
| Клуж | 227 | 38 | 46 | 43 | 18 | 20 | 21 |
| Ковасна | 31 | 9 | 7 | 8 | 1 | 1 | 4 |
| Кълъраш | 210 | 66 | 40 | 33 | 55 | 18 | 11 |
| Кюстенджа | 27 206 | 361 | 304 | 292 | 184 | 74 | 35 |
| Марамуреш | 38 | 4 | 3 | 8 | 10 | 2 | 4 |
| Мехединци | 137 | 27 | 31 | 8 | 13 | 4 | 6 |
| Муреш | 94 | 39 | 25 | 33 | 18 | 14 | 12 |
| Нямц | 132 | 28 | 17 | 6 | 5 | 5 | |
| Олт | 263 | 16 | 12 | 7 | 14 | 4 | 5 |
| Прахова | 236 | 37 | 34 | 24 | 21 | 24 | 17 |
| Сату Маре | 86 | 16 | 13 | 8 | 5 | 5 | 4 |
| Сибиу | 147 | 40 | 29 | 28 | 10 | 10 | 4 |
| Сучава | 83 | 16 | 8 | 1 | 4 | 6 | 5 |
| Сълаж | 12 | 4 | 5 | 5 | 3 | 5 | 3 |
| Телеорман | 251 | 28 | 20 | 2 | 16 | 19 | 7 |
| Тимиш | 7527 | 7440 | 7509 | 7151 | 6466 | 5562 | 4478 |
| Тулча | 21 865 | 388 | 220 | 123 | 127 | 61 | 23 |
| Харгита | 12 | 6 | 1 | 6 | 2 | 5 | 0 |
| Хунедоара | 83 | 78 | 131 | 86 | 75 | 35 | 21 |
| Яломица | 126 | 185 | 14 | 19 | 11 | 4 | |
| Яш | 174 | 19 | 9 | 15 | 7 | 8 | 5 |
Села, в които според различни оценки хората с български етнически произход са мнозинство от населението:
| Село | Окръг | Брой българи (оценки) | Брой българи (Преброяване на населението през 2011 година) | Население (Преброяване на населението през 2011 година) [10] |
| Валя Драгулуй | Гюргево | 3230 | ||
| Извоареле[11] | Телеорман | 2578 | ||
| Корлътещ | Олт | 359 | ||
| Плавичянка | Олт | 370 | ||
| Спътърей | Телеорман | 1084 | ||
| Стар Бешенов | Тимиш | 3648 | ||
| Стоенещ | Олт | 2638 | ||
| Уден | Телеорман | 542 |
Квартали, в които според различни оценки хората с български етнически произход са мнозинство от населението:
| Квартал | Град | Брой българи (оценки) | Население (оценки) |
| Матей воевод[12] | Търговище |
Банатските българи са онези български преселници, които живеят в историческата област Банат. Когато тази област е била в рамките на Австро-Унгария, тези българи са известни с названието „южноунгарски българи“. Самите те се наричат помежду си „павликяни“ или на местното наречие „павликене“, „палкене“ и „паулкене“, тъй като произлизат от българите павликяни. В публикации на вестник „Наша глас“ също се наричат банатски българи. След Освобождението някои от тях се завръщат в България и населението започва да ги нарича „банатчани“.
След преселването си в Австрийската империя банатските българи се обособяват в отделна българска етно-религиозна група със свои отличителни характеристики. Тези българи изповядват католицизъм, говорят свой диалект, пишат с латински букви и имат самобитна материална и духовна култура, силно повлияна от местното унгарско, немско, румънско и сръбско население. Ето защо към групата на банатските българи не спадат онези българи градинари, заселили се в банатските градове в по-късен етап и които са православни. Към банатските българи не се отнасят и крашованите, които също са католици, но поради продължителното хърватско църковно и културно влияние са се обособили като отделна славянска народност.
В периода 1856 – 1878 г., между 1918 и 1940 и 1941 – 1944 г. Бесарабия е част от румънската държава. В областта живеят 194 662 българи, емигрирали в региона през първата половина на 19 век, които са идентични с живеещите в Северна и Южна Добруджа българи до 1940 г. Те се преселват в Добруджа и Бесарабия по едно и също време и от едно и също място – главно от Тракия, по-точно Сливенско, Ямболско, Карнобатско и Одринска Тракия през 1829 -1830 г. и Кримската война. Територията на Бесарабия е разделена между Молдова и Украйна. Техен културен и духовен център е град Болград.
Българите във Влашко (Мунтения и Олтения), традиционно са наричани „сърби“ (sârbi). Всички „сърби“ в южната част на Румъния фактически са етнически българи[13]. Основната част от тях нямат възможност да ползват образование или богослужение на майчин език и по тази причина са подложени на силен процес на асимилация.
Това са българи, наследници на бежанците от османското владичество през 15-19 век. Така по време на Руско-турската война от 1768 – 1774 година, особено при оттеглянето на руските войски, няколко хиляди българи се изселват във Влашко, Молдова и Украйна. Хиляди се изселват във Влашко по време на Руско-турската война от 1806 – 1812 година, като голям брой се заселват по брега на Дунав, където руската администрация ги използва за охрана на границата. Много голям е броят на бежанците при оттеглянето на руските войски, като сред тях са повечето жители на опожарения от руснаците Свищов. Общият брой на българите, установили се във Влашко и Молдова по време на войната, се оценява на над 80 хиляди души.[14]
Руско-турската война от 1828 – 1829 година се отразява изключително тежко на мирното население в източна България – принудителни изселвания, реквизиции и масова мобилизация на цивилно население за обслужване на двете армии предизвикват икономическа катастрофа, а към това се добавя и епидемия от чума, която по някои оценки унищожава 1/3 от населението на източна Тракия. Това предизвиква вълна от български бежанци, известна част от които преминава във Влашко – броят на преселилите се по време на самата война само в централните области на Княжеството се оценява на 4 – 5 хиляди души.[15]
През септември 1829 година е сключен Одринският мирен договор, който отново дава възможност за изселване от Османската империя и поставя началото масова изселническа вълна, достигнала своята кулминация в края на руската окупация на източна България през април 1830 година. Общият брой на изселниците е 140 – 150 хиляди души, като над 5 – 10 хиляди от тях заминават за Влашко.[16]
През първата половина на 20 век към тях са се присъединили и българите, заселили се в страната по социални или икономически причини.
Български села са: Брънещ (в близост до Букурещ)[17], Валя Драгулуй[18], Извоареле[19] и други.
Макар още от Средновековието да живеят българи в областта, голяма част от тях са изтребени от турците и голяма част от територията в началото на 19 век е обезбългарена, което се компенсира с нови вълни българи в Северна Добруджа след 1830 г. В по-голямата си част това са потомци на преселници от Тракия по време на руско турските войни 1829-1830 и Кримската война, главно от Сливенско, Ямболско, Карнобатско и Източна Тракия. Това са същите българи, които бягайки към Бесарабия, отказват да преминат река Дунав и остават в Северна Добруджа, а част от тях преминават реката и отиват в Бесарабия затова разлика между добруджански и бесарабски българи няма. Повечето от тях напускат Румъния през 1940 г. заради обмена на население между България и Румъния, наложен с Крайовската спогодба. В областта живеят малък брой българи.
Българи обитават Трансилвания още от времето на хан Крум. С течение на времето обаче са асимилирани, запазвайки името шкеи, както и някои български традиции и обичаи[20]. Секеите са унгаризирана етническа група от български произход[21], която в миналото е определяна като отделна народност. Възможно е секеите да са приели в българската среда и общности от авари и хуни, оцелели в тези земи при включването им в 805 г. от хан Крум в Първата българска държава. След около 450 години окончателното е установена маджарска власт над цяла Трансилвания. Счита се, че в 14 век унгаризирането приключва. Унгарското нашествие в Трансилвания и Панония заварва там и установило се от векове славянско население. По време на падането на България под османска власт и Австро-турските войни тук се преселват значителни маси българи бежанци от Османската империя, а в 18. и 19. век в идват и българите градинари. За потомци на българите в тези земи се приемат най-вече шкеите, банатските българи и карашовените.
Най-старата организация на българите в Румъния е създадена още в 1892 г. от братята Евлоги и Христо Георгиеви.[22]
Българите в Румъния са обединени в няколко организации:
В периода 1990 – 1996 г., представител на българското малцинство в Камарата на депутатите на румънския парламент е председателят на СББР Карол Иванчов. На изборите през 1996 г. мястото е спечелено от представителя на „Братство“ Флорин Симион. През 2000 г. представител на българското малцинство в парламента е Петру Мирчов от СББ, а през 2004 г. – Николае Миркович,[24] също от СББ.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
