град в община Брацигово, обл. Пазарджик From Wikipedia, the free encyclopedia
Брацѝгово е град в Южна България. Той се намира в област Пазарджик и е в близост до градовете Пещера и Кричим. Градът е административен център на община Брацигово. По данни на ГРАО към 15 март 2024 г. в града живеят 3800 души по настоящ адрес и 3912 души по постоянен адрес.
| Брацигово | |
  | |
 Изглед към Брацигово | |
  Брацигово  Брацигово  Брацигово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 3800 души[1] (15 март 2024 г.) 145 души/km² |
| Землище | 26,199 km² |
| Надм. височина | 599 m |
| Пощ. код | 4579 |
| Тел. код | 03552 |
| МПС код | РА |
| ЕКАТТЕ | 06207 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пазарджик |
| Община – кмет | Брацигово Надежда Казакова (ГЕРБ; 2019) |
| Брацигово в Общомедия | |
Брацигово се намира в полите на Родопите, в котловина, която се проветрява на запад от Пещерската котловина и на север от Тракийската низина. Местният климат е мек и лютите студове и големи горещини са рядко срещано явление. Брациговци се радват на красива пролет и топла есен. Заради мекия климат в миналото основен поминък за населението е било отглеждането на маслодайна роза, която по качества не отстъпва на казанлъшката и карловската роза. Много хора продължават да отглеждат маслодайна роза, като основните пазари са Япония и Франция.
В землището на Брацигово се намират части от две защитени територии, които попадат в горския фонд и се стопанисват и опазват от ГС – Пещера:
При разкопките на една от могилите в местността Клисурата са намерени останки от тракийско погребение. При прокарване на шосето за село Равногор през 1924 година е открит зидан гроб. През 1926 година при строежа на железопътната линия Брацигово–Пещера, край местността Пърлеви чешми, са изкопани древни железни оръдия, наподобяващи сърпове. През 1928 година при каптиране на извора в местността Света Троица са намерени монети от IV век пр. Хр., както и монети от II и IV век.
От околностите на града произхожда единична находка на бронзова монета на тракийския град Одрюза (днешен град Пловдив), „Тип 2“ (ІІІ – ІІ век пр.н.е.), по класификацията на К. Кисьов – директор на РИМ – Пловдив, който се съхранява в частна колекция в Стара Загора[2][3]
През 46 г. пр.н.е. римският император Клавдий покорява траките и превръща земите им в провинция Бесика. Римляните постепенно ги приобщават към своята култура, като строят пътища, сгради и други. Така например, местността Въртян камен е осеяна от стари зидове. Има много бели камъни, чужди по произход на местността. Тук са изровени сечива, монети, глинени гърнета, кюпове и др. съдове. През 1927 година е намерена бронзова статуетка на Атина Палада в местността Лупово. До местността Въртян камен е прокаран калдъръм, поради което местността се нарича Друма. А местността Кръстец е останала с името си като кръстопът на римски пътища. От римско време е местността Банището, сега минерален извор на Брацигово. Наследство от римско време е и рударството. В местността Барутчийницата има запазени дебели слоеве от сгурия – белег за топени руди и метали.
През 578 г. славяните окончателно се настаняват на Балканския полуостров. Край Брацигово има местност Драгуница, за която се предполага, че носи името на славянското племе драговичи. Но е твърде вероятно етимологията на името на местността да е от по-ново време – резултат от думата „драгун“ – „войник“; „кавалерист“ (във Франция, Русия и Германия от Средновековието до Втората Световна война). Също така е възможно името на местността да произлиза и от наименованието „драгунка“ – „сорт синя слива“ (1. Вид синя слива с продълговати плодове; тургун, драгунка.: От лявата страна на дядовата Либенова къща се намира една твърде голяма градина, която е пълна до най-крайната степен със сякакви плодовити и неплодовити дървета: ябълки, круши, дренки, череши., праскови, сливи, драгуне. Л. Каравелов, Съч. II, 31; 2. Плодът на това дърво; драгунка (Н. Геров, РБЯ). – От тур. dargun.).
Около 1770 или в 1791 година много жители на костурските села Слимница, Омотско и Орешец се изселват в Брацигово поради притеснения от страна на албанското население.[4][5] Омотчани, слимничани и орешчани пристигат в Пещера с цялото си движимо имущество и добитък и започват да обикалят околните села Брацигово, Козарско, Кричим и Перущица, за да си намерят място за заселване. Слимничани са бичкиджии, омотчани – дюлгери, а орешчани – занаятчии: бояджии, сапунджии, шарлаганджии, бъчвари и джамбази. Заселват се в Брацигово, където няма турци. Девет слимничани се заселват в Перущица, част от омотчани – в Козарско и част от омотчани и орешчани остават в Пещера, където образуват Габер махала.[6] Наследственият аянин на Татарпазарджишка каза Хасан бей Гаванозоолу им позволява да се заселят в Брацигово и да избегнат задължителната за българчетата работа на чалтиците в замяна на ежегодна дюлгерска работа на седемте му чифлика. В Брацигово омотчани, най-многочислени от преселниците, се заселват в северната част на селото и образуват Омотската махала. Слимничани се установяват в източната, а орешчени, най-малобройните, по средата на селото.[7] По-малък брой преселници има от Нестрам, Радигоже, Куманичево, Яновени.[4]
От Слимница произлизат брациговските родове Кънчеви, Янкови, Ликоманови, Шишкови, Троянови, Ценови, Сокерови, Търпоманови, Терзикини, Прекумови, Чомпалови, Джамбазови, Дългъчеви, Петлешкови, Вълеви, Недялкови, Кьослеви, Чомови.[8] От Орешче са Драгови, Гюлеметови, Велчеви, Ставреви, Златкови, Барбови, Анастасови, Бъндеви, Василеви, Тилеви, Баджарови, Клянчеви, Гилини, Бозови.[8][9] Оттук са видните майстори Петко Боз, Никола Гюлеметов и Клянчо, които вземат участие при възобновяването на Рилския манастир в 1816 година.[9] От Омотско произлизат брациговските родове Зогови, Гюрови, Дукови, Йоргови, Дамови, Мишекопаранови, Арнаудови, Филеви, Андрееви, Цойкови, Бурови, Къневи, Шаваникови, Цапкови, Мишеви, Сидерови, Чокови, Серафимови, Глухчеви, Дюнкови, Демиреви, Нанови, Недялкови. От Стенско са Чулкови и Рашайкови, от Долни Несрам – Тодовичини, от Горни Несрам – Дишлянови, от Долно Куманичево – Стоицови, Керини и Божкови, от Костур – Дамянови и Костови и от Смърдеш – Рамбови.[8]
Местното население мърваците и преселниците македонски българи, наричани арнаути живеят отделно и не се сродяват дълги години. Мърваците продължават да се занимават с рударство и коларство (арабаджийство), македонците се ориентират към Татар Пазарджик, Пловдив и околните села, където започват да строят къщи, църкви, джамии, мостове, кули. Дейността им се разширява по-късно към Стара Загора, Карлово, Казанлък, Сливен, Котел, Айтос, Анхиало, Одрин, Цариград и в Северна България – Трявна, Търново, Дряново, Шумен и дори отвъд Дунава.[4]
Преселението на македонските българи се отразява благоприятно върху икономическото развитие на Брацигово, тъй като води до засилване на икономическите контакти. Постепенно селото се изпълва с масивни, изградени от дялани камъни къщи с мазгали (бойници), по на два-три етажа.[4]
Според свидетелства на посетили Брацигово през 1861 година американски мисионери, то има 2 хиляди жители българи.[10]
На 3 май (21 април – стар стил) 1876 г. Васил Петлешков обявява начало на Априлското въстание в Брацигово. Сражението в Брацигово е едно от най-кръвопролитните, но въстанието е потушено, а Васил Петлешков заловен жив и измъчван до смърт.
В 1895 година в града се създава комитет на Македонската организация, начело с Иван Гачев. През юли 1895 година Гачев информира Македонския комитет, че в града има 200 доброволци за четите.[11] На 21 юни 1899 година в Брацигово е основано дружество „Васил Петлешков“ на Македонската организация с пръв председател Иван Гачев, секретар Петър Грънчаров и касиер Иван Иремиер.[12]
Брацигово е град от 1892 година, а от 1977 година става и общински център. На 20 януари 1897 година местен комитет инициира създаването на паметник по случай годишнината от Брациговското въстание от 1876 година.[13]
При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Брацигово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[14]
Численост на населението според преброяванията през годините:
Етническият състав включва 3409 българи и 377 роми.[15]
Населението в града е източноправославно.
Градът се слави с най-високата православна камбанария на Балканския полуостров, която се намира в църквата „Свети Йоан Предтеча“. Построена е през 1884 – 1886 година от майстор Иван Драгов и е с височина 35 метра.
В района на град Брацигово има 14 параклиса[16]:
Храмове е имало и в местностите „Свети Илия“ и „Свето Преображение Господне“.
Действащите фирми на територията на община Брацигово са около 40. Основните отрасли на промишлеността, развивана от предприятията на територията на общината, са:
Борис Вукмирович (1912 – 1943), югославски партизанинпрофесор в НСА
Симеон Мисов (1870 – 1940), български революционерНа Брацигово е наречена улица в квартал „Хаджи Димитър“ в София (Карта).
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
