Радигоже

Радигоже (на гръцки: Αγία Άννα, Агия Ана, до 1928 година Ραδιγκόσδι, Ραδιγκόσδη, Радигосди или Ραδογκόσδι , Радогосди^[2][1]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Нестрам в административната област Западна Македония.

Радигоже Αγία Άννα
— село —
Радигоже 40.436667, 21.083333 Радигоже Радигоже
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Нестрам
Географска област	Нестрамкол
Надм. височина	840[1] m
Население	59 души (2011 г.)

География

Селото се намира в областта Нестрамкол на 30 километра югозападно от Костур и на три километра североизточно от демовия център Нестрам. Край него тече река Бистрица. На един неин приток е красивият Радигожки водопад.^[1]

История

Етимология

Според академик Иван Дуриданов името е по-старо *Радигождже < *Radigodje, притежателно прилагателно със суфикс -je (среден род по село) от личното име Радигодъ. Макс Фасмер смята, че гръцката форма предполага българската Radigoždь.^[3]

В Османската империя

В църквата „Успение Богородично“ е намерена надгробна плоча,^[4] а стари надписи са открити върху гредите на къщите в селото. Два от тях се съхраняват в музея на Нестрам, а някои фрагменти от древногръцки храм са запазени в църквата „Свети Николай“.^[1]

В XV век в Радогожд са отбелязани поименно 54 глави на домакинства.^[5] В османските данъчни регистри от средата на XV век Радогожде е споменато с 13 глави на семейства и един неженен: Никола, Яно, Стайо, Мано, Тодор, Йорг, Стайко, Андрия, Йорг, Никифор, Михо, Стайко и Димо, и една вдовица Мара. Общият приход за империята от селото е 976 акчета.^[6]

В края на XIX век Радигоже е българско чифлишко село в Костурска каза на Османската империя. Известно е и само като Чифлик или Голем чифлик.^[7] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Радигоже има 85 жители българи.^[8]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горно Радигоре е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 3 къщи, а Долно Радигоре също чисто българско с 18 къщи.^[9]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Радогоже има 144 българи екзархисти.^[10] Гръцка статистика от 1905 година представя Радигосди като изцяло гръцко - със 150 жители.^[11] Според Георги Константинов Бистрицки Радигоже преди Балканската война има 15 български къщи.^[12]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, в 1910 година в Радигости (Ραδιγόστι) има 18 „схизматични“ семейства.^[13]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Радигоже е обозначено като българско селище.^[14]

В Гърция

Реклама на гостилницата на Атанас Вановски от Радигоже и Зисо П. Бушлов от Пилкати, емигранти в Синсинати, САЩ

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Радогош има 15 къщи славяни християни.^[15] Селяните произвеждат жито и орехи и се занимават частично и със скотовъдство.^[7]

В 1928 година е прекръстено на Агия Ана (в превод Света Ана). По време на германската окупация през Втората световна война селото пострадва от италианските и от заместилите ги по-късно германски окупатори.^[16]

По време на Гражданската война селото отново пострадва силно и по-голямата част от жителите му емиграрат в източноевропейските страни.^[7] 31 деца са изведени извън страната от комунистическите части в групата на така наречените деца бежанци.^[11]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	137[7]	111[7]	129[7]	152[7]	46[7]	112[7]	83[7]	60[7]	55[7]	70	59	31

Личности

Родени в Радигоже

• Кузман Киряков, български революционер, деец на „Охрана“
• Манчо Будур (около 1751 - ?), майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г.^[17]
• Пано (около 1756 - ?), майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г.^[17]

Бележки

1. Καστοριά – Νεστόριο – Νέα Κοτύλη – Παλιά Κοτύλη – Κυψέλη // Ελλάδος Περιήγηση. Посетен на 20 юли 2022 г. (на гръцки)
2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
3. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 182.
4. Τσαμίσης, Παντελής. Η Καστοριά και τα μνημεία της. Αθήνα, Ι. Λ. Αλευρόπουλος, 1949. σ. 120. (на гръцки)
5. Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
6. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 100
7. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 38. (на македонска литературна норма)
8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 267.
9. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 98. (на македонска литературна норма)
10. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182-183. (на френски)
11. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Agia Anna^{[неработеща препратка]}.
12. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
13. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 139. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
14. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
15. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
16. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
17. Бербенлиев, Пейо и Владимир Патръчев. Брациговските майстори-строители през XVIII-XIX век и тяхното архитектурно творчество. София, Държавно издателство „Техника“, 1963. с. 12-27. Посетен на 23 януари 2021 г.