Болеслав II Благочестиви
From Wikipedia, the free encyclopedia
Болеслав II Благочестиви (на чешки: Boleslav II. Pobožný; * ок. 927 , † 7 февруари 999) е владетел на Бохемия от 967 (или 972) г. от династията Пршемисловци. Управлението на Болеслав II, а и неговия псведоним се свързват най-вече с основаването на Пражкия католически диоцез – бъдещо седалище на бохемския епископ под върховенството на архиепископа на Майнц. Според описанието на летописеца Козма Пражки, той е „най-големият християнин, баща на сираците, пазител на вдовиците, утешител на страдащите“. Болеслав II обаче е запомнен и с жестокото ликвидиране на противниковия род Славниковци в крепостта им Либице, с което обединява политически земите на княжеството под властта си.
Болеслав II Благочестиви Boleslav II. Pobožný | |
княз на Бохемия | |
Роден |
около 927 г.
|
---|---|
Починал | 7 февруари 999 г. (72 г.)
|
Погребан | Прага, Чехия |
Управление | |
Период | 967/972 – 999 |
Предшественик | Болеслав I Страшни |
Наследник | Болеслав III Червенокосия |
Семейство | |
Род | Пршемисловци |
Баща | Болеслав I Страшни |
Майка | Биагота |
Братя/сестри | Доубравка Пршемисловна |
Деца | Олдрих Болеслав III Червенокосия Яромир |
Болеслав II Благочестиви в Общомедия |
Във външната политика поддържа добри отношения с полския княз Мешко I. През 975 г. подкрепя Хайнрих II по време на гражданската му война срещу Ото II, император на Свещената Римска империя. През 977 г. Болеслав II напада Бавария, но не успява да анексира земи. Броят на браковете му е доста несигурен, но е известно, че има четири сина: Болеслав III (приемник на княза), Вацлав (починал като дете), Яромир и Олдржих. След смъртта му, за кратко време в страната настъпва период на междуособици, завършил през 1012 г. с изкачването на трона на Олдржих.