Болеслав I Страшни
From Wikipedia, the free encyclopedia
Болеслав I Страшни (на чешки: Boleslav I. Ukrutný; * 915, † 967/972) е чешки владетел, управлявал между 935 и 967/972 г., представител на династията Пршемисловци, син на Вратислав I и княгиня Драхомира. Идва на власт, като убива брат си, Вацлав I Свети.
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Болеслав I.
Болеслав I Страшни Boleslav I. Ukrutný | |
княз на Бохемия | |
Роден |
915 г.
|
---|---|
Починал | |
Управление | |
Период | 935 – 967/972 |
Предшественик | Вацлав I Свети |
Наследник | Болеслав II Благочестиви |
Семейство | |
Род | Пршемисловци |
Баща | Вратислав І |
Майка | Драхомира от хаволаните |
Братя/сестри | Вацлав І Свети |
Съпруга | Биагота |
Деца | Доубравка Пршемисловна Болеслав II Благочестиви |
Болеслав I Страшни в Общомедия |
При управлението на Болеслав, външната политика е белязана от набезите на маджарите и продължителна (935 – 950) война с Германия, която вкарва страната за първи път в орбитата на немското влияние. След тази война Чехия става съюзник на Германия и като такава воюва срещу полабските славяни на север (Болеслав помага на германския владетел в потушаването на славянско въстание през 953 г.) и против маджарите на юг. Чешки войски участват и в голямата битка при Лех, в която са спрени маджарските нашествия в Западна Европа. Това позволява на чешкия владетел да присъедини през следващите години към територията на държавата си земите на Горна Силезия и Малополша. Тези завоевания създават предпоставките за трайния чешко-полски конфликт през последващите десетилетия. Болеслав провежда последователна и твърда вътрешна политика спрямо местните владетели, ограничавайки тяхната власт, поради което получава името Страшни.
Датата на смъртта на Болеслав не е сигурна, тъй като различни източници посочват 967 г. (Козма Пражки) или 972 г. (поддържана и от повечето съвременни изследователи). След смъртта си е наследен от Болеслав II Благочестиви.