село в дем Неврокоп, Гърция From Wikipedia, the free encyclopedia
Белотѝнци (изписване до 1945 година: Бѣлотинци; на гръцки: Λευκόγεια, Левкогия, до 1927 година Μπελοτίντσα, Белотинца[1]) е село в Република Гърция, дем Неврокоп, област Източна Македония и Тракия.
Тази статия е за селото в Драмско, Гърция. За селото в България вижте Белотинци. | Белотинци Λευκόγεια | |
| — село — | |
  Белотинци  Белотинци  Белотинци | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Неврокоп |
| Географска област | Белотинска котловина |
| Надм. височина | 600 m |
| Население | 321 души (2021 г.) |
| Демоним | белотинчине |
Селото е разположено на 600 m надморска височина,[2] на 8 km северно от демовия център Зърнево (Като Неврокопи), близо до границата с България в Белотинската котловина между Стъргач и Бесленския рид. Селото е на река Пикла (Милоревма), край изкуственото Белотинско езеро (Лимни Левкогион).
Според Йордан Н. Иванов Белотинци е жителско име от изчезналото лично име *Белотин, което е производно на Белота, тоест село на Белота. Гръцката форма Белотинца е вариант на турската – Белотинча. Жителското име има три варианта: белотѝнченин, белотѝнченка, белотѝнчене; бельтѝнченин, бельтѝнченка, бельтѝнчене; белотѝнцалия, белотѝнцалика, белотѝнцалии.[3]
Сведения за селото има запазени още от Средновековието. В османски регистри от XIV век селото е споменато като зиамет на Махмуд бей Рекяни.[4] В списъка на населените места с регистрирани имена на главите на домакинствата през втората половина на XV и началото на XVI век в село Белотинци са регистрирани 129 лица.[5] Според османски списък на селищата и немюсюлманските семейства в тях, предвид облагането им с джизие от 16 септември 1636 година, броят на немюсюлманските семейства в Белотинци е 36.[6] Според други два документа от 13 март и 22 май 1660 година, в селото живеят 40 немюсюлмански семейства.[7]
През XIX век Белотинци е голямо село, числящо се към Неврокопската кааза на сярския санджак на Османската империя. Жителите му подобно на тези в повечето села в Мървашко се занимават с рудодобив, за което свидетелстват топоними като Пехците, Самоков, Мадема и други.
В 1840 година в селото е построено училище с преподаване на гръцки език. До 1870 година то има килиен характер. От учебната 1871/1872 година учителят Дамян Попов от Пазарджик въвежда обучението на български език. След него до 1876 година учителства Кочо Мавродиев от село Гайтаниново. Под негово ръководство местните гъркомани се обединяват с българското мнозинство и постигат пълно единодействие.[8]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Биелотинци (Biélotintsi) е посочено като село с 294 домакинства със 70 жители мюсюлмани и 900 българи.[9] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Белотинцы като село с 264 български и 29 турски къщи[10] и втори път като село с 300 семейства българи.[11]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Белотинци, разположено е на Шилка, клон на Боздаг, при Тартанската река, приток на Панега. Къщите му са на равно място, а околността е плодородно поле; растат всичките житни растения. Има една стара и една нова църква, в която се чете по български. Българско училище с 45 ученика. 300 къщи само българе.[12] | “ |
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година населението на селото брои общо 1920 души, от които 1800 българи-християни и 120 турци.[13]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Белотинци има 1600 българи екзархисти, 30 власи и 30 цигани и функционира българско начално училище с 1 учител и 84 ученици.[14]
В рапорт до Иларион Неврокопски от 1909 година пише за Белотинци:
| „ | С. Белотинци... Белотинци има 270 къщи български с 1170 души население. Занимава се със земеделие и скотовъдство[15] Мнозина се занимават и с овчарлък или отиват на работа в България или покрай Бяло море. Черковно-училищната община е добре водена и добива добър доход.[16] | “ |
При избухването на Балканската война в 1912 година четиридесет души от Белотинци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[17] През войната Белотинци е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война в 1913 година попада в Гърция. Част от населението му бяга в България.[2] В 1913 година има 1361 жители, а в 1920 година - 1183[2] или 1173.[18]
По време на българското управление в селото през Първата световна война селото е обслужвано от свещеника от Ляски.[19]
Според сведения на Йордан Н. Иванов към 1918 година в Белотинци живеят 2600 българи (450 къщи) и в селото има само 4 влашки къщи. Турците обитават отделната махала Махаледжик на 1 километър западно от селото.[20]
След Търлиския инцидент от 1924 година,[2] в 1925 година цялото[21] или почти цялото му население - 1106 души,[2] се преселва в България – в Неврокопско, Сливен и района и Плевенско.[21] В селото са заселени понтийски гърци бежанци от Турция - 246 бежански семейства и 878[22] или 991 души бежанци.[2]
През 1927 година Белотинци е прекръстено на Левкогия, в превод Бяла земя.[2][23]
Населението произвежда картофи, тютюн и други земеделски култури, като се занимава и със скотовъдство, поради обширните пасища.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Атем кехая | Ατὲμ Κεχαγιὰ | Ликос | Λύκος[24] | |
| Бутем | Μποῦτεμ | Калогерос | Καλόγερος[24] | |
| Картал[25] | Καρτάλ | Аетос | Αετός[24] | връх (854 m) С от Белотинци[25] |
| Чиплак[25] | Τσιπλάκ | Гимни | Γυμνὴ[24] | връх (908 m) СИ от Белотинци[25] |
| Гафияк[25] | Γαφειάκ | Цакали | Τσακάλι[24] | местност С от Белотинци на българската граница[25] |
| Имамка | Ἰμάμκα | Агиорема | ῾Αγιόρεμα[24] | река |
Ангел Бараков (Ангел войвода), български хайдуин и революционер Атанас Илиев (1850 – 1915), български революционер, опълченец[27] Атанас Христов, български опълченец, ІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[28] Ангел Папалезов (1904 – ?), български политик, деец на ВМРО (обединена) и БКП Васил Манолев, български революционер Георги Папалезов (1883 – 1925), български революционер, комунист Илия Костадинов Янкин (1919 – 1944), български комунистически деец, член на РМС[29] Тодор Богатинов (1851 – 1918), български революционер, опълченец Тодор Паласкаря (1815 – 1898), български революционер, хайдушки войвода Филип, деец на ВМОРО, в 1904 селски войвода на белотинската чета[30] Георги Ангелов, 3 рота на 15 щипска дружина[31] Костадин Ангелов, 17-годишен, зидар, основно образование, 2 рота на 10 прилепска дружина, ранен на 6 ноември 1912 година, носител на кръст „За храброст“ IV степен[32] Ив. А. Байнов, 15 щипска дружина[33]Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
