съпруга на Бернабо Висконти и господарка на Милано From Wikipedia, the free encyclopedia
Беатриче (Реджина) дела Скала (на италиански: Beatrice Regina della Scala; * 1331, Верона; † 18 юни 1384, Милано[1][2] или вероятно в Сант'Анджело Лодижано[3], Синьория Милано) от рода Скалиджери, е съпруга на Бернабо Висконти. Тя е съгосподарка на Милано (1355 – 1378) заедно с Джильола Гонзага – съпруга на Матео II Висконти, и с Бианка Савойска – съпруга на Галеацо II Висконти. След смъртта на двамата братя на съпруга ѝ тя е единствената господарка на Милано до смъртта си (1378 – 1384).
Беатриче Реджина дела Скала | |
съгосподарка на Милано, господарка на Милано | |
Детайл, изобразяващ Беатриче Реджина на фреска в Капелоне дели Спаньоли в базиликата Санта Мария Новела (Флоренция) | |
Управление | I. 5 октомври 1354 – 4 август 1378 (съгосподарка с Джильола Гонзага и Бианка Савойска II. 4 август 1378 – 18 юни 1384 (господарка на Милано) |
---|---|
Наследила | I. Изабела Фиески II. себе си |
Наследена от | I. себе си II. Катерина Висконти |
Лични данни | |
Родена | 1333 г.
|
Починала | |
Погребана в | Базилика „Сан Джовани ин Конка“ в Милано (до 1892), църква „Сант Алесандро ин Дзебедия“ в Милано (от 1892) |
Семейство | |
Династия | Дела Скала по рождение Висконти по брак |
Баща | Мастино II дела Скала |
Майка | Тадеа да Карара |
Брак | Бернабо Висконти |
Потомци | Тадеа Верде Марко Лудовико Валентина Родолфо Карло Антония Катерина Аниезе Мадалена Джанмастино Лучия Елизабета Англезия |
Герб | |
Беатриче Реджина дела Скала в Общомедия |
Дъщеря е на Мастино II дела Скала († 1351), господар на Верона и Виченца (1304 – 1311), господар на Падуа (1328 – 1338), господар на Парма (1332 – 1341), господар на Бреша (1332 – 1337), господар на Лука (1335 – 1347), и на съпругата му Тадеа да Карара († 1375), дъщеря на Якопо I, господар на Падуа, и на Елизабета Градениго, патриция на Венеция.
Има четири братя и три сестри:[1]
Има и пет полубратя от извънбрачни връзки на баща ѝ.
Беатриче (Реджина) се жени на 27 септември 1350 г. за Бернабо Висконти от рода Висконти, тогавашен сътрудник и определен за наследник, заедно с Матео II Висконти и Галеацо II Висконти (двама имперски викарии, синьори на Милано), на Джовани Висконти. Оттогава тя живее в Милано в двореца Сан Джовани ин Конка.
Италианският историк от XV – XVI век Бернардино Корио я определя като надменна, нечестива, дръзка и ненаситна на богатства жена,[4] докато според П. Джовио тя е амбициозна и горда, и култивира тези черти и в децата си.[5]
Реджина е опитен политик и договаря заеми със съпруга си в замяна на притежаването на голям брой феоди, особено в районите на Лоди, Бергамо и Бреша. На 16 август 1366 г. за 10 хил. флорина са закупени феодите на Ураго д'Ольо, Пумененго, Фиорано, Калчо и Галеняно.[3] През 1379 г. съпругът ѝ Бернабо Висконти ѝ дарява феодите Сомаля, Кастелнуово Бока д'Ада, Маяно, Монтеолдрадо, Сант'Анджело Лодиджано и Мерлино.[6] Към тях през декември 1380 г. се добавят Касано, Стедзано, Киньоло, Вилантерио, Рокафранка, Табияно (днешно поселище на Салсомаджоре Терме) и Пицобелазио.[7] През 1383 г. тя също така получава Ронкаля (днешно подселище на Пиаченца), Сардзана, Валенца, Санто Стефано и Карара.[8] През януари 1380 Реджина продава Ураго, през април – Калчо и Калчано Супериоре, а през 1382 г. – и Калчано Инфериоре.
Реджина управлява Реджо Емилия от 1373 до 1384 г. с пълномощие от съпруга си.
Tя не толерира злоупотребите на нейните роднини Дела Скала: през 1375 г., след смъртта на Кансиньорио, Реджина отправя легитимни претенции към частта от наследството на Мастино II. Тя повежда 1400 копиеносци към Бреша, за да защити правата си. През 1379 г. съпругът ѝ разделя владенията си между петимата си законни синове, а Реджина се явява като регентка на Бреша и територията от името на непълнолетния им син Мастино.[3]
През декември 1378 г. Реджина, заедно с най-големия си син Марко, тръгва със 700 мъже срещу Верона, но не успява да превземе града. Вследствие на сключения договор между съпруга ѝ Бернабо Висконти и князете на Верона от рода Дела Скала Реджина се отказва от претенциите си и получава огромната сума от 400 хил. флорина годишно (60 хил. първоначална вноска и по 12 хил. за всяка следваща година до погасяване на дълга) в допълнение към годишна пенсия от 2 хил. флорина.[9]
На 7 септември 1381 г. тя кара да построят църквата „Санта Мария дела Скала“ в Милано за 15 хил. флорина на мястото на останките на Палацо дей Ториани. Тази църква дава името на Театро ала Скала.
Реджина прави важни промени в замъка в Сант Анджело Лодижано на стойност 100 хил. флорина, превръщайки го в свой величествен дом.
Умира на 18 юни 1384 г. на около 51-годишна възраст. Погребана е до съпруга си в криптата „Сан Джовани ин Конка“ в Милано. На същия ден съпругът ѝ Бернабо заповядва на всички миланци да носят траур в продължение на една година, за да отбележат смъртта на жена му.[4] През 1892 г. нейните тленни останки са пренесени в църквата „Сант Алесандро“ в Милано заедно с тези на съпруга ѝ Бернабо, където е поставена надгробна плоча.[10]
∞ 27 септември 1350 в Милано за Бернабо Висконти (* 1321 или 1323, Милано, Синьория Милано; † 19 декември 1385, Трецо сул'Ада, пак там) от рода Висконти, господар на Бергамо, Бреша, Кремона, Сончино, Лонато и Валкамоника и съгосподар на Милано заедно с братята си Матео II и Галеацо II, от когото има пет сина и десет дъщери:
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.