From Wikipedia, the free encyclopedia
Атища или Атище (на македонска литературна норма: Атишта) е село в Северна Македония, в община Кичево.
Атища Атишта | |
— село — | |
Църквата „Свети Димитър“ | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Югозападен |
Община | Кичево |
Географска област | Долно Кичево |
Надм. височина | 1058 m |
Население | 31 души (2002) |
Пощенски код | 6258 |
Атища в Общомедия |
Селото е разположено в Кичевската котловнина в северозападното подножие на планината Баба Сач на десния бряг на река Треска (Голема).
В XIX век Атища е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Атища (Atischta) е посочено като село с 11 домакинства с 50 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Атища живеят 80 българи-християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Атища е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 10 къщи.[3]
Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Атища има 120 българи екзархисти.[4]
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Атища:[5]
Домакинства | Гурбетчии | Грамотни | Неграмотни | ||||
---|---|---|---|---|---|---|---|
мъже | жени | общо | мъже | жени | общо | ||
13 | 15 | 14 | 1 | 15 | 22 | 33 | 55 |
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Атища е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Атища (Хатища) като българско село.[7]
В 1936 – 1938 година е изградена църквата „Свети Димитър“. Резбованият иконостас е изработен няколко години по-късно. Иконите на него са дело на братовчедите Андон (Доне) Георгиев Донев и Илия Димитров Донев от село Гари.[8][9]
Според преброяването от 2002 година селото има 31 жители македонци.[10]
От 1996 до 2013 година селото е част от община Вранещица.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.