From Wikipedia, the free encyclopedia
Арнолд Франц Валтер Шьонберг (на немски: Arnold Franz Walter Schoenberg[2], на български също и Шонберг[3]) е австрийски композитор.
| Арнолд Шьонберг Arnold Schoenberg | |
| австрийски композитор | |
 Шьонберг в емиграция през 1948 г. | |
| Роден |
13 септември 1874 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Виена, Австрия |
| Националност |  Австрия |
| Работил | композитор, педагог, диригент |
| Музикална кариера | |
| Стил | опера, Атонална музика,[1] класическа музика, Експресионизъм, додекафония |
| Инструменти | пиано |
| Активност | 1897 – 1951 |
| Участник в | Second Viennese School |
| Уебсайт | www.schoenberg.org |
| Арнолд Шьонберг в Общомедия | |
Известен е най-вече с модернистичните си приноси към музиката на ХХ век: създава музикалната система от 12 тона, наречена додекафония, и е сред първите композитори на атонална музика.
Роден е на 13 септември 1874 г. в еврейския квартал на Виена Леополдщат. Майка му Паулина Наход (1848—1921), родена в Прага, е учителка по пиано. Баща му Самуил Шьонберг (1838—1889), роден в Пресбург (днес Братислава), е собственик на магазин.
От 8-годишна възраст започва уроци по цигулка и композира първите си произведения за този инструмент. Поради безпаричие обаче продължава музикалното си образование чак на 21-годишна възраст, когато композиторът Александър фон Землински открива таланта му, започва да го подпомага и обучава за известно време по контрапункт. Преди всичко обаче Шьонберг е автодидакт, както сам споменава в едно интервю.
Ранните творби на Шьонберг са повлияни от романтизма. Първото му успешно произведение е струнният секстет „Просветлена нощ“ от 1899 г. по творба на Рихард Демел, изпълнен в типичния за Вагнер хроматичен стил на кратки мотиви, които се развиват в постоянна градация. Този секстет е и най-често изпълняваната творба на Шьонберг; благодарение на нея той получава преподавателски пост в Консерваторията на Щерн в Берлин, където остава до 1903 г.
Между 1903 и 1907 г. Арнолд Шьонберг продължава експериментите си с хроматичната хармония; а от следващата година започва да пише атонална музика, овладява музикалния експресионизъм и придава директен израз на чувствата в творбите си. Шокира публиката с дисонанса в своите „Три пиеси за пиано“ и песенния цикъл „Книгата на висящите градини“. Но революционният му стил намира ученици и последователи сред композиторите в лицето на Густав Малер, Антон Веберн и Албан Берг, с които Шьонберг се е запознал още с връщането си във Виена през 1903 г. По този начин възниква т.нар. Втора виенска музикална школа (първата включва Моцарт, Хайдн, Бетховен).
През 1925 г. получава покана да преподава в Пруската академия на изкуствата, където остава до 1933 г., въпреки че от 1898 г. е последовател на лутеранската църква. Уволнен от нацистите заради еврейския си произход, Шьонберг заминава за Париж, откъдето емигрира за Лос Анджелис, САЩ. Там Шьонберг създава някои от най-значимите си творби: „Четвърти струнен квартет“, „Струнно трио“, „Концерт за цигулка“, „Ода за Наполеон“, „Оцелелият от Варшава“.
Преподава в Университета на Южна Калифорния и Калифорнийския университет в Лос Анджелис (1936-1944), оказвайки влияние върху цяло поколение млади американски композитори. Приема отново юдейската вяра и написва няколко религиозни музикални произведения, сред които музикален съпровод към еврейската молитва „Кол Нидре“ за равин, хор и оркестър, и недовършените: оратория „Стълбата на Яков“ и опера „Мойсей и Арон“. Умира в Лос Анджелис на 13 юли 1951 г.
 |
|
||||
| Проблеми при слушането на файла? Вижте media help. | |||||
Освен музикално, Арнолд Шьонберг оставя и книжовно наследство: теоретичните трудове „Теория на хармонията“ (1911), „Стил и идея“ (1950), както и кореспонденция с полемика за додекафонията.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
