Арабски национализъм
From Wikipedia, the free encyclopedia
Арабският национализъм e националистическа идеология, прославяща славата на арабската цивилизация, езика и литературата на арабите, призовавайки за подмладяване и политически съюз в Арабския свят.[1]
Главната идея е, че народите от Арабския свят, от Атлантическия океан до Арабско море, представляват една една нация, свързана помежду си с общо езиково, културно и историческо наследство. Една от основните идеи на арабския национализъм е краят на западното влияние, виждано като „враг“ на арабската сила, и премахването на арабските правителства, считани за зависими от западните сили. Издига се след отслабването и поражението на Османската империя в началото на XX век и спада след поражението на арабската армия в Шестдневната война.
Личности и групи, свързани с арабския национализъм включват египетския лидер Гамал Абдел Насер, Арабското националистическо движение, либийския лидер Муамар Кадафи, Арабската социалистическа партия БААС, която идва на власт в Ирак за няколко години и все още е в сила в Сирия, както и основателя ѝ Мишел Афлак. Панарабизмът е сходно понятие, тъй като призовава за национален колективизъм сред арабските държави.