Чистилище
From Wikipedia, the free encyclopedia
В римокатолическата теология чистилището (на латински: Purgatorium; „да очистя, да пречистя“) е междинно състояние след физическата смърт, в което някои от тези, които са предназначени за небето първо трябва да се подложат на пречистване, за да се постигне необходимата светост за влизане в рая. Само тези, които умират в състояние на благодат, но все още не са претърпели наказание заради греха си, могат да бъде в Чистилището, така че никой в Чистилището не остава в това състояние завинаги.
Понятието е свързано най-вече с обреди на Католическата църква, англиканите от англо-католическата традиция като цяло също се придържат тази вяра. Източноправославните църкви вярват във възможността за промяна положението на душите на мъртвите чрез молитви на живите и предлагане на божествената литургия. В юдаизма също се вярва във възможността за пречистване след смъртта и дори може да се използва думата „чистилище“, за да представи разбирането за смисъла Геена.[1]