Черница
род растения / From Wikipedia, the free encyclopedia
Черница (в западните български говори църница) или в някои диалекти дуда (на латински: Morus) е род покритосеменни растения от семейство Черничеви (Moraceae)[1]. Включва десетина вида дървета, разпространени главно в субтропичните области на Азия, Европа, Африка и Америка.[2]
- Тази статия е за растението. За селото в България вижте Черница (село). За езерото в Румъния вижте Черница (езеро).
Черница | ||||||||||||||||||
Бяла черница (M. alba) | ||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||
Черница в Общомедия | ||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Дърветата обикновено са ниски и достигат в редки случаи до 10 – 15 метра височина. Плодът е с размер 2 – 3 сантиметра, многосеменен, с къса дръжка, наподобяващ плода на ягода и се използва за плънка на сладкарски изделия. От него могат да се правят също така сокове и вина. За успешното съхранение, трябва да се има предвид, че плодовете са нетрайни. Запазват се 1 – 2 дни, ако се държат в хладилник, без да са измити предварително. Измиват се преди консумация. Плодовете узряват през юни – август. От плодовете се приготвят петмези, компоти, сиропи и др. [3] В някои области на България плодът се нарича барабонка. Листата на черницата са зелени, обикновени и са основна храна на копринената пеперуда. Най-широко разпространени са бялата (Morus alba) и черната черница (Morus nigra). Листата на бялата черница са по-лъскави и едри, с грапави власинки. Плодът е много сладък. Среща се и във формата на плачещо дърво, предимно в по-топлите райони. Черните черници са големи и сочни, с равномерно количество сладост и тръпчив вкус. Има разновидности във форма на храст. [4]