Фридрих Ницше (на немски: Friedrich Nietzsche, произнесено [ˈfʁiːdʁɪç ˈniːt͡ʃə, ˈniːt͡sʃə][1]), роден като Фридрих Вилхелм Ницше, е класически филолог, философ и писател. Пише критически трудове на немски по въпроси като религия, морал, съвременната култура, философия и наука, използвайки отличителен стил и проявявайки вкус към метафорите, иронията и афоризмите.
Quick Facts Роден, Починал ...
Фридрих Ницше Friedrich Nietzsche |
|
Фотография Ф. Хартман, Базел, ок. 1875 г. |
Роден |
|
---|
Починал |
|
---|
Погребан | Лютцен, Федерална република Германия |
---|
Учил в | Бонски университет Лайпцигски университет |
---|
|
Регион | Западна философия |
---|
Школа | предшественик на континентална философия, екзистенциализма, постмодернизма, постструктурализма и психоанализата |
---|
Интереси | метафизика, естетика, етика, онтология, философия на историята, психология, теория на ценностите |
---|
Идеи | аполоновото и дионисовото начало, смъртта на бога, свръхчовека, воля за власт |
---|
Повлиян |
Аристотел, Буркхарт, Вагнер, Волтер, Гьоте, Достоевски, Емерсън, Емпедокъл, Епикур, Кант, Лайбниц, Ларошфуко, Монтен, Паскал, Платон, Русо, Сократ, Спиноза, Стендал, Хайне, Хегел, Хераклит, Хьолдерлин, Шопенхауер |
---|
Повлиял |
Адлер, Адорно, Арто, Барт, Бодрияр, Бубер, Бърк, Вебер, Георге, Голдман, Грос, Дельоз, Дерида, Джубран, Дърел, Жид, Иванов, Икбал, Казандзакис, Камбъл, Камю, Кундера, Ланг, Лондон, Лорънс, Лъвкрафт, Малер, Ман, Мишима, Морисън, Музил, Мьолер ван ден Брук, О'Нийл, Онфре, Ранд, Ранк, Рорти, Ротко, Сартр, Стриндберг, Славейков, Сюн, Фройд, Фуко, Хайдегер, Хамсун, Хесе, Цанкар, Чоран, Шоу, Шпенглер, Щайнер, Юнг, Юнгер, Ясперс |
---|
|
Братя/сестри | Елизабет Ницше |
---|
Съпруга | няма |
---|
Подпис | |
---|
Уебсайт | |
---|
Фридрих Ницше в Общомедия |
Close
Ницше оказва съществено влияние над философията, а и отвъд нея, особено над екзистенциализма и постмодернизма. Неговият стил на писане и радикалните въпроси относно стойността и обективността на истината, които той засяга, довеждат до редица дискусии и интерпретации най-вече сред континенталните философи, а в по-малка степен и сред аналитичните философи.
Основните му идеи включват тълкуванието му за трагедията като тържество на живота, вечния кръговрат (което мнозина коментатори реинтерпретират след това), преобръщането на платонизма, също и критиките му, отправени към християнството и егалитаризма (особено под формата на демокрация и социализъм).[2]