Финикия
From Wikipedia, the free encyclopedia
Финикия (на гръцки Φοινίκη) е историческа област в Близкия Изток, средище на антична цивилизация, процъфтявала между 15. и 6. век пр.н.е.
Според древногръцкия историк Херодот финикийците се преселват в Средиземноморието от района на Червено море.[1] Текстове върху плочки, открити в Рас-Шамра (Угарит), съдържат легенди, религиозни и епически поеми, съставени през 14 век пр.н.е., които описват събития, развивали се северозападно от Арабския полуостров.[2]. Финикийците са имали фонетична писменост.
Дори по време на най-големия ѝ разцвет Финикия е вечната ябълка на раздора между властващите тогава Асирия и Египет и е подчинена ту на едните, ту на другите.[3] През IV век пр.н.е. Финикия е превзета от Персия на Ахеменидите, а през 332 г. пр.н.е. – от Александър Македонски.
Финикийската федерация е обединение, в рамките на Персийската империя, на трите финикийски града Тир, Сидон и Арвад, с център новооснования Триполи (Ливан).[4]