Съществуването предшества същността
From Wikipedia, the free encyclopedia
Тезисът съществуването предшества същността (на френски език: l'existence précède l'essence) е централно твърдение в екзистенциализма, което обръща традиционното философско схващане, че същността (природата) на едно нещо е по-фундаментална и неизменна от съществуването му (самия факт на съществуването).[1] За екзистенциалистите човешките същества, чрез тяхното съзнание, създават свои собствени ценности и сами определят смисъла на своя живот, защото човешкото същество не притежава никаква присъща идентиченост или стойност. Тази идентичност или стойност трябва да бъде създадена от индивида. Поставяйки действията, които ги съставят, те правят своето съществуване по-значително.[2][3]
Идеята може да бъде намерена в творбите на Сьорен Киркегор през 19 век[4], но е изрично формулирана от философа Жан-Пол Сартр през 20 век. Формулата с три думи възниква в неговата лекция от 1945 г. „Екзистенциализмът е хуманизъм“, макар и предшествуващи понятия могат да бъдат открити в „Битие и време“ на Хайдегер.[5]