Стари италиански държави
политически и независими териториални образувания, съществували на италианския полуостров от началото на Средновековието до 1861 г / From Wikipedia, the free encyclopedia
Старите италиански държави (на италиански: antichi Stati italiani) са многобройните политически и независими териториални образувания, съществували на Италианския полуостров от началото на Средновековието до провъзгласяването на Кралство Италия през 1861 г.
Концепцията за държавата се развива в италианската политическа мисъл от XV век нататък благодарение на делото на някои писатели като Николо Макиавели и намира пълно и реално приложение едва след Френската революция.[1] За предишните епохи може да се говори за държава само като се има предвид, че не става въпрос за държави в съвременния смисъл на думата: от X век до Наполеоновата епоха например почти всички държави от Централна и Северна Италия са формално васали на Свещената Римска империя, въпреки че в по-голямата си част са практически независими. Папската държава, напротив, по право е напълно суверенна, но не е в състояние да упражнява реален и траен контрол върху цялата си територия преди XVII век.
По-долу е списъкът на тези държави, организирани по дати, от Средновековието до Обединението на Италия. В скоби, където е посочено, са управляващите династии.