Метаданни
From Wikipedia, the free encyclopedia
Метаданните представляват данни за данните, информация, която се отнася за тях[1], но не включва самото съдържание на тези данни.[2] Представката μετά (метá) идва от старогръцки език и означава „след/отвъд“. С префиксът мета се описва нещо, което е над това, което следва тази представка. Например, метафизичното е отвъд физичното. По същия начин метаданните са отвъд (съдържанието на) данните и могат да бъдат различни видове, като:
- Описателни - използват се за откриване и идентификация. Те включват заглавие, резюме, автор и ключови думи.
- Структурни - за носителите на тези данни и начина на тяхното организиране, например глави, раздели и т.н.[3]
- Административни[4] - информация за управлението и контрола на съответния ресурс, като начин на създаване и лицензи.[5]
- Законови
- Референтни
- Статистически[6][7]
Използването на едни и същи метаданни, които се съхраняват на отделни места (например различни типове бази данни, различни файлове), може да се осъществява чрез използването на екземпляри на тези данни. В много случаи имплементацията на схеми за метаданни в съвременните компютърни системи става с помощта на XML.
Информацията за самата информация обикновено се отнася до компютърни системи, но може да бъде отнесена и към други области. Най-често срещаното приложение на тази концепция е при търсенето на метаданни: използване на метаданни при търсене на елементи, които да съответстват на тях, например: търсене на уеб страници, чието заглавие включва конкретна тема, но има и много други приложения. Други начини за използване на метаданни са включени като част от корпоративни архитектури (Enterprise architectures), каквато е ориентираната към услуги архитектура (SOA), авангардни концепции в управлението на информацията в организацията, като Enterprise Information Integration (EII) и съвременни модели на уеб технологиите.