Киевска Рус
From Wikipedia, the free encyclopedia
Киевска Рус (на староруски: Кїѥвскаіа Рѹсь; на украински: Київська Русь; на руски: Киевская Русь; на беларуски: Кіеўская Русь; на латински: Ruthenia) е термин, въведен в употреба от по-късни историци за обозначаване на периода от съществуването на източнославянската държава Рус в Източна Европа от края на 9 век,[1][2] като резултат от пренасянето на столицата ѝ от Ладога в Киев през 882 г. от Олег и обединението под властта на князете от династията Рюриковичи на двата главни центъра на източните славяни и русите – Новгород и Киев (а също на земите, разположени покрай пътя към Византия), до колапса на държавата и окончателна ѝ дезинтеграция в средата на 12 век. Киевска Рус е сред най-големите по територия европейски държави през Средновековието.
Киевска Рус Кїѥвскаіа Р0усь | |
882 година – 1132 година | |
Киевска Рус 1015 – 1113 година | |
Континент | Европа |
---|---|
Столица | Киев (882 – 1240) |
Най-голям град | Киев |
Официален език | древноруски |
Религия | християнство |
Форма на управление | |
Династия | Рюриковичи |
Площ | |
Общо (1000) | 1 330 000 km2 |
Население | |
По оценка от 1000 г. | 5 400 000 души |
Валута | куна гривна ногата |
| |
Днес част от | Русия Украйна Беларус |
Киевска Рус в Общомедия |