Карл Велики
франкски император / From Wikipedia, the free encyclopedia
Карл Велики (на латински: Carolus Magnus, Karolus Magnus; на френски: Charlemagne; на немски: Karl der Große; * вероятно на 2 април 747 или 748; † 28 януари 814 в Аахен) от фамилията на Каролингите е от 9 октомври 768 г. крал на Франкското кралство и от 25 декември 800 г. римски император до 814 г.
Карл Велики | |
франкски император | |
Роден |
40-те години на VIII век
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Аахенска катедрала, Аахен, Федерална република Германия |
Религия | Католическа църква християнство |
Управление | |
Период | 25 декември 800 – 28 януари 814 г. |
Коронация | 25 декември 800 г. в Рим от папа Лъв III |
Предшественик | Пипин Къси |
Наследник | Луи Благочестиви |
Други титли | крал на лангобардите, крал на франките |
Семейство | |
Род | Каролинги |
Баща | Пипин III |
Майка | Бертрада от Лаон |
Братя/сестри | Гизела (дъщеря на Пипин Къси) Карломан I |
Съпруга | Дезидерата (770 – 771) Хилдегард (771 – 783) Фастрада (783) Луитгард (794) Химилтруда |
Партньор | Рэгіна (800) Химилтруда (768) Мальтэгарда (796) Гярсвінда (798) Адалінда (806) |
Деца | Пипин Гърбавия Карл Млади Ротруд Берта (дъщеря на Карл Велики) Пипин Лудвиг Благочестиви Теодрада Алпаис Адалхайд Лотар Хилдегард Хилтруд Ротхилд Теодорик Адалтруд |
Подпис | |
Карл Велики в Общомедия |
Той разширява франкските владения в Западна и Централна Европа, а на 25 декември 800 г., след като завладява Северна Италия, е коронован от папа Лъв III за пръв император на Свещената Римска империя.
Освен с териториалното разширение и административната организация на новосъздадената Франкска империя, управлението на Карл Велики се свързва и с възраждането на изкуствата, религията и културата, известно като Каролингски Ренесанс.
В днешни дни, Карл Велики е смятан не само за създател на френската и германската монархия, но и за Pater Europae („Баща на Европа“)[1] – империята му обединява по-голямата част от Западна Европа за първи път от времето на римляните, а Каролингският Ренесанс насърчава формирането на обща европейска идентичност.[2]
Успехите на Карл Велики се основават предимно на забележителната му способност да печели лоялността на поданиците си, независимо от мястото им в обществото. Той разширява системата на васалитета, наследена от майордомите, като прави свои лични васали всички, които упражняват висша власт.[3] Според английския историк на изкуството Кенет Кларк: „Карл Велики е първият човек на действието, появил се от мрака на средновековието след падането на Римската империя“.[4]