Балша II
From Wikipedia, the free encyclopedia
Балша II Балшич (на сръбски: Балша II Балшић) е владетел на княжество Зета от династията Балшичи или Балши. Той е третият най-малък син на първия владетел от династията Балша I. Поема властта след смъртта на брат си Георги на 13 януари 1378 г., оставайки начело на Зета до смъртта си на 18 септември 1385 г. Наследява го племенникът му Георги II Страцимирович Балшич.
Балша II | |
Роден | |
---|---|
Починал | 18 септември 1385 г.
|
Религия | Сръбска православна църква |
Семейство | |
Род | Балшичи |
Баща | Балша I |
Братя/сестри | Страцимир Балшич Джурадж I Балшич |
Деца | Ружица Балшич |
Балша II в Общомедия |
Властта на Балша II е неоспорима в района на Шкодра и в източната част на Зета. Най-известните черногорски феодали от фамилията Църноевич не признават властта му и управляват самостоятелно окуражени от венецианците.
През 1382 Балша II започва война за овладяване на Драч като превзема града чак на четвъртия си опит през 1385 г. Албанският крал Карло Топия поисква военна помощ от Мурад I и султанът му изпраща Хайредин паша начело на османска войска. На 18 септември 1385 г. в битката при Савра, в близост до днешен Берат, османците побеждават Балша II и му отрязват главата[1]. Загубата в битката и смъртта на Балша II бележат края на управлението на Драч от Балшичите.
След гибелта на Балша II династията Музаки поема управлението на Берат. За вдовицата на Балша II Иванина Комнина остава управлението на наследствените му владения в Белград, Канина и Валона до превземането им от османците през 1417.