Yersinia pestis
From Wikipedia, the free encyclopedia
Yersinia pestis (преди Pasteurella pestis) е грам-отрицателна, неподвижна бактерия с пръчковидна форма и без спори. Тя е факултативен анаеробен организъм, който може да инфектира хората чрез бълхата Xenopsylla cheopis. Причинява болестта чума, която приема три основни форми: пневмонична, септицемична и бубонна.
Yersinia pestis | ||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||
Yersinia pestis в Общомедия | ||||||||||||||
[ редактиране ] |
И трите форми са били отговорни за епидемии с висока смъртност през човешката история, включително Чумата на Юстиниан през VI век, Черната смърт, която отнела живота на поне една трета от европейското население между 1347 и 1353 г. и Третата пандемия, понякога наричана Модерната чума, която започнала в края на XIX век в Китай и се разпространила чрез плъховете на параходите и отнела живота на почти 10 милиона души.
Тези чуми може би са произлезли от Централна Азия и са били пренесени на запад по търговските пътища. Но изследвания през 2018 г. намерили доказателства за патогена в древна шведска гробница, който може да е бил причина за това, което е било описвано като неолитния упадък около 3000 пр. Хр., който намалява европейското население значително. Това може да означава, че Yersinia pestis може да е произлязла от Европа от културата Кукутени-Трипилия вместо от Азия.
Yersinia pestis е била открита през 1894 г. от Александре Йерсин, швейцарски/френски лекар и бактериолог от института „Пастьор“, по време на епидемия от чума в Хонг Конг.[1][2] Китасато Шибасабуро, обучен в Германия японски бактериолог, който практикувал методологията на Кох, също е бил ангажиран по време на откриването на причинителя на чумата.[3] Но Йерсин е бил този, който е свързал чумата с Yersinia pestis. Преди името ѝ е било Pasteurella pestis, но е преименувана на Yersinia pestis през 1944 г.
Всяка година Световната здравна организация все още докладва за хиляди случаи на чума, въпреки че с подходящо антибиотично лечение прогнозата за жертвите сега е много по-добра.[4] По време на Виетнамската война е имало пет до шест пъти увеличение на случаите, вероятно поради нарушаването на екосистемите и близостта между хора и животни. Чумата сега се среща често в Африка на юг от Сахара и Мадагаскар, райони които сега са отговорни за над 95% от документираните случаи. Чумата също има пагубен ефект върху нечовешки бозайници.[5] В Съединените щати, бозайници като черноопашатото прерийно куче и застрашения чернокрак пор са под заплаха.