Остоя (благороднически герб)
благороднически герб / From Wikipedia, the free encyclopedia
Остоя (на полски: Ostoja или Hostoja) е полски благороднически герб,[1] който вероятно произхожда от сарматска тамга[2][3][4] с оглед на факта, че кралската сарматска династия е използвала Драконов щандарт.
Остоя алтернативни названия: Мошчич или Остойчик | |
от полски: Ostoja или Hostoya алтернативни названия: Mościc или Ostojczyk | |
Първообраз на герба Остоя от Средновековието, ок. 1370 г. | |
Съвременен вид на герба от 18 век насам | |
Детайли | |
---|---|
Утвърден | ок. 1350 г. (прототип), 1358 г. (печат с герба), 1388 г. (писмено свидетелство) |
Корона | оригинален вид: без корона съвременен вид: с благородническа корона |
Нашлемник | оригинален вид: Черна драконова глава и шия, бълваща огън, между два хоризонтални полумесеца съвременен вид: пет бели щраусови пера |
Шлем | оригинален вид: турнирен шлем съвременен вид: решетъчен шлем |
Щит | червен |
Употреба | благороднически герб, използван от клана Остоя |
Остоя в Общомедия |
След разпада на Римската империя, през Средновековието гербът е използван от благородническия род Остоя в Малополша, а по-късно и в Куявия, Мазовия и Великополша.[5] Гербът също така бил използван и от няколко побратимени благороднически родове, които са се сражавали в обща военна формация, използвалайки общ боен вик – „Хостоя“ (на полски: Hostoja) или „Остоя“ (на полски: Ostoja) и драконовия щандарт като техен общ герб, заформяйки по този начин рицарска общност и гербовен род (множество родове, обединени под общ герб).
Най-ранното историческо свидетелство за герба е печат от 1358 г. на църковен викарий от Познан.[6] Гербът е упоменат и изобразен също така в множество гербовници от периода 1350–1450 г.[7][8] Други исторически сведения са различни печати, църковни архиви и съдебни досиета от XIV век.
Гербът е претърпял значителна еволюция на образа си от Средновековието до наши дни поради грешки и незнание на авторите на гербовниците.[1][9] Така например, нашлемникът, изобразяващ драконова глава, бълваща огън, е заменен с щраусови пера.[9]
Гербът се среща най-вече сред фамилиите, заселени в земите на войводствата Краковско, Сандомежко, Люблинско, Ленчишко, Шерадзко и Познанско, а също така и в Киевска Рус и Кралство Прусия.[1]