Зигмунд Фройд
австрийски невролог и психоаналитик / From Wikipedia, the free encyclopedia
Зигмунд Фройд (на немски: Sigmund Freud, 1856 – 1939) е австрийски невролог и психолог, основател на психоанализата, която е сред основните течения в психотерапията.
Зигмунд Фройд Sigmund Freud | |
австрийски психоаналитик и невролог | |
Фройд през 1921 г. | |
Роден | |
---|---|
Починал | 23 септември 1939 г. (83 г.)
|
Погребан | Великобритания |
Религия | атеизъм[1] |
Националност | Австрия |
Учил във | Виенски университет |
Научна дейност | |
Област | психология |
Работил в | Виенски университет |
Видни студенти | Ана Фройд, Виктор Франкъл, Вилхелм Райх, Джон Боулби, Жак Лакан, Карл Юнг, Мелани Клайн, Ото Ранк, Фриц Пърлс, Ърнест Джоунс |
Известен с | психоанализа |
Награди | наградата „Гьоте“ |
Повлиян | Франц Брентано, Ойген Блойлер, Жан-Мартен Шарко, Чарлз Дарвин, Фьодор Достоевски, Емпедокъл, Густав Фехнер, Вилхелм Флис, Йохан Волфганг фон Гьоте, Фридрих Ницше, Платон, Артур Шопенхауер, Уилям Шекспир, Софокъл |
Медицина | |
Област | Психиатрия, неврология |
Учил при | Жан Шарко, Йозеф Бройер |
Семейство | |
Майка | Амалия Фройд |
Съпруга | Марта Бернайс (1886 – 23 септември 1939)[2][3] |
Деца | Анна Фройд[4] Ернст Фройд[4] |
Други роднини | Едуард Бернайс (племенник)[4] |
Подпис | |
Уебсайт | |
Зигмунд Фройд в Общомедия |
Фройд започва кариерата си като лекар във Виена, където се запознава с редица личности, оказали влияние върху развитието на психоанализата. Неговото приятелство с Вилхелм Флис, сътрудничеството му с Йозеф Бройер, влиянието на Жан-Мартен Шарко и теориите за хипнозата на Салпетриерската школа го насочват към преосмисляне на психичните процеси и състояния и най-вече на идеите за несъзнаваното, сънищата и неврозата. В резултат на това той разработва своя терапевтична техника, която става известна като психоанализа.
Фройд обединява цяло поколение психотерапевти, които постепенно развиват психоанализата, първоначално в Австрия, след това в Швейцария и Берлин, а по-късно и в Париж, Лондон и Съединените американски щати. Въпреки вътрешните разцепления и критиките на някои психиатри, в годините между двете световни войни психоанализата се налага като нова дисциплина на хуманитарните науки. През 1938 година под заплахата на националсоциалистическия режим Фройд, който е с еврейски произход, напуска Виена и се установява в Лондон, където умира от рак през следващата година.
Психоанализата, получила това име през 1896 година, се основава на поредица хипотези и концепции, разработени или възприети от Зигмунд Фройд. Централно място сред тях е техниката на лечение, в чието разработване участва и Йозеф Бройер. Други основни концепции са хипотезата за несъзнателното, за изтласкването, защитните механизми, нарцисизма, Аза, идеалното Аз, както и метапсихологични идеи, като психосексуалното развитие, едиповия комплекс, кастрационния комплекс.