Римски магистрат
From Wikipedia, the free encyclopedia
Магистрат (лат.: Magistratus) бил секој избран функционер во римската држава, а неговата служба се нарекувала магистратура.
Во периодот на Римското кралство највисокиот магистрат со извршни овластувања бил римскиот крал[1]. Неговата власт, de facto, била апсолутна. Тој бил носител на извршната власт, законодавец, главен судија, врховен свештеник и единствен врховен командант на војската. По смртта на кралот, власта привремено преминувала во Сенатот, кој го избирал интеррексот (Interrex) за да го организира изборот на новиот крал.