пранга

Bulgarian

пранги

Etymology

Borrowed from Ottoman Turkish پرانقه (pranga, “fetters”). For some of the semantics, see also *prǫga (“linkage”).

Pronunciation

• IPA^(key): [ˈpraŋɡɐ]

Noun

пра́нга • (pránga) f (dialectal)

1. shackle, fetters
2. (dated) belt, rope for tying up farm animals
3. (by extension) chain, linkage, conjunction of objects (held by fetters)

Declension

	singular	plural
indefinite	пра́нга pránga	пра́нги prángi
definite	пра́нгата prángata	пра́нгите prángite

Declension of пра́нга

References

• “пранга”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
• Nayden Gerov, Тодор Панчев (1901) “*пра́нга”, in Рѣчникъ на Блъгарскꙑй язꙑкъ. Съ тлъкувание рѣчи-тꙑ на Блъгарскꙑ и на Русскꙑ. [Dictionary of the Bulgarian language]‎ (in Bulgarian), volume 4, Plovdiv: Дружествена печꙗтница "Съгласие.", page 258
• Duridanov, I. V., Racheva, M., Todorov, T. A., editors (1996), “пранга”, in Български етимологичен речник [Bulgarian Etymological Dictionary] (in Bulgarian), volume 5 (падѐж – пỳска), Sofia: Prof. Marin Drinov Pubg. House, →ISBN, page 598

Macedonian

Etymology

Borrowed from Ottoman Turkish پرانقه (pranga, “fetters”).

Pronunciation

• IPA^(key): [ˈpraŋɡa]

Noun

пранга • (pranga) f

1. shackle

Declension

Declension of пранга

	singular	plural
indefinite	пранга (pranga)	пранги (prangi)
definite unspecified	прангата (prangata)	прангите (prangite)
definite proximal	прангава (prangava)	прангиве (prangive)
definite distal	прангана (prangana)	прангине (prangine)
vocative	пранго (prango)	пранги (prangi)

References

• “пранга” in Дигитален речник на македонскиот јазик (Digitalen rečnik na makedonskiot jazik) [Digital dictionary of the Macedonian language] − drmj.eu