безпокоя

Bulgarian

Etymology

From без- (bez-, “without”) +‎ поко́й (pokój, “peace”) +‎ -я (-ja, verbal suffix).

Pronunciation

• IPA^(key): [bɛspokoˈja̟]

• Audio:

  (file)

Verb

безпокоя́ • (bezpokojá) first-singular present indicative, impf

1. (transitive) to disturb, to bother

   Не ме безпокой!

   Ne me bezpokoj!

   Don't bother me!

2. (transitive) to make worry

   Присъствието на чужди войски безпокои дюселдорфските граждани.

   Prisǎstvieto na čuždi vojski bezpokoi djuseldorfskite graždani.

   The presence of foreign troops perturbed the residents of Düsseldorf.

3. (transitive) to irritate or inflame (incur physical discomfort, e.g. itching, pain, etc.)

   Остави раната, недей да я безпокоиш.

   Ostavi ranata, nedej da ja bezpokoiš.

   Leave the wound alone, don't irritate it.

4. (reflexive with се) to worry, to fret

   Защо се безпокоиш? Успокой се!

   Zašto se bezpokoiš? Uspokoj se!

   Why are you worrying? Calm down!

Conjugation

participles		present active participle	past active aorist participle	past active imperfect participle	past passive participle	verbal noun	adverbial participle
masculine	indefinite	безпокоя́щ bezpokojášt	безпокои́л bezpokoíl	безпокоя́л bezpokojál	безпокое́н bezpokoén		безпокое́йки bezpokoéjki
	definite subject form	безпокоя́щият bezpokojáštijat	безпокои́лият bezpokoílijat	—	безпокое́ният bezpokoénijat
	definite object form	безпокоя́щия bezpokojáštija	безпокои́лия bezpokoílija	—	безпокое́ния bezpokoénija
feminine	indefinite	безпокоя́ща bezpokojášta	безпокои́ла bezpokoíla	безпокоя́ла bezpokojála	безпокое́на bezpokoéna
	definite	безпокоя́щата bezpokojáštata	безпокои́лата bezpokoílata	—	безпокое́ната bezpokoénata
neuter	indefinite	безпокоя́що bezpokojášto	безпокои́ло bezpokoílo	безпокоя́ло bezpokojálo	безпокое́но bezpokoéno	безпокое́не bezpokoéne
	definite	безпокоя́щото bezpokojáštoto	безпокои́лото bezpokoíloto	—	безпокое́ното bezpokoénoto	безпокое́нето bezpokoéneto
plural	indefinite	безпокоя́щи bezpokojášti	безпокои́ли bezpokoíli	безпокое́ли bezpokoéli	безпокое́ни bezpokoéni	безпокое́ния, безпокое́нета bezpokoénija, bezpokoéneta
	definite	безпокоя́щите bezpokojáštite	безпокои́лите bezpokoílite	—	безпокое́ните bezpokoénite	безпокое́нията, безпокое́нетата bezpokoénijata, bezpokoénetata

person		singular			plural
		first	second	third	first	second	third
indicative		аз	ти	той/тя/то	ние	вие	те
present		безпокоя́ bezpokojá	безпокои́ш bezpokoíš	безпокои́ bezpokoí	безпокои́м bezpokoím	безпокои́те bezpokoíte	безпокоя́т bezpokoját
imperfect		безпокоя́х bezpokojáh	безпокое́ше bezpokoéše	безпокое́ше bezpokoéše	безпокоя́хме bezpokojáhme	безпокоя́хте bezpokojáhte	безпокоя́ха bezpokojáha
aorist		безпокои́х bezpokoíh	безпокои́ bezpokoí	безпокои́ bezpokoí	безпокои́хме bezpokoíhme	безпокои́хте bezpokoíhte	безпокои́ха bezpokoíha
future	pos.	Use ще followed by the present indicative tense
	neg.	Use ня́ма да followed by the present indicative tense
future in the past	pos.	Use the imperfect indicative tense of ща followed by да and the present indicative tense
	neg.	Use ня́маше да followed by the present indicative tense
present perfect		Use the present indicative tense of съм and безпокои́л m, безпокои́ла f, безпокои́ло n, or безпокои́ли pl
past perfect		Use the imperfect indicative tense of съм and безпокои́л m, безпокои́ла f, безпокои́ло n, or безпокои́ли pl
future perfect		Use the future indicative tense of съм and безпокои́л m, безпокои́ла f, безпокои́ло n, or безпокои́ли pl
future perfect in the past		Use the future in the past indicative tense of съм and безпокои́л m, безпокои́ла f, безпокои́ло n, or безпокои́ли pl
renarrative		аз	ти	той/тя/то	ние	вие	те
present and imperfect		Use the present indicative tense of съм (leave it out in third person) and безпокоя́л m, безпокоя́ла f, безпокоя́ло n, or безпокое́ли pl
aorist		Use the present indicative tense of съм (leave it out in third person) and безпокои́л m, безпокои́ла f, безпокои́ло n, or безпокои́ли pl
future and future in the past	pos.	Use the present/imperfect renarrative tense of ща followed by да and the present indicative tense
	neg.	Use ня́мало да and the present indicative tense
present and past perfect		Use the present/imperfect renarrative tense of съм and безпокои́л m, безпокои́ла f, безпокои́ло n, or безпокои́ли pl
future perfect and future perfect in the past		Use the future/future in the past renarrative tense of съм and безпокои́л m, безпокои́ла f, безпокои́ло n, or безпокои́ли pl
dubitative		аз	ти	той/тя/то	ние	вие	те
present and imperfect		Use the present/imperfect renarrative tense of съм and безпокоя́л m, безпокоя́ла f, безпокоя́ло n, or безпокое́ли pl
aorist		Use the aorist renarrative tense of съм and безпокои́л m, безпокои́ла f, безпокои́ло n, or безпокои́ли pl
future and future in the past	pos.	Use the present/imperfect dubitative tense of ща followed by да and the present indicative tense
	neg.	Use ня́мало било́ да and the present indicative tense
present and past perfect		none
future perfect and future perfect in the past		Use the future/future in the past dubitative tense of съм and безпокои́л m, безпокои́ла f, безпокои́ло n, or безпокои́ли pl
conclusive		аз	ти	той/тя/то	ние	вие	те
present and imperfect		Use the present indicative tense of съм and безпокоя́л m, безпокоя́ла f, безпокоя́ло n, or безпокое́ли pl
aorist		Use the present indicative tense of съм and безпокои́л m, безпокои́ла f, безпокои́ло n, or безпокои́ли pl
future and future in the past	pos.	Use the present/imperfect conclusive tense of ща followed by да and the present indicative tense
	neg.	Use ня́мало е да and the present indicative tense
present and past perfect		Use the present/imperfect conclusive tense of съм and безпокои́л m, безпокои́ла f, безпокои́ло n, or безпокои́ли pl
future perfect and future perfect in the past		Use the future/future in the past conclusive tense of съм and безпокои́л m, безпокои́ла f, безпокои́ло n, or безпокои́ли pl
conditional		аз	ти	той/тя/то	ние	вие	те
		Use the first aorist indicative tense of бъ́да and безпокои́л m, безпокои́ла f, безпокои́ло n, or безпокои́ли pl
imperative		-	ти	-	-	вие	-
			безпоко́й bezpokój			безпоко́йте bezpokójte

    Conjugation of безпокоя́ (conjugation 2.1, imperfective, transitive)

participles		present active participle	past active aorist participle	past active imperfect participle	past passive participle	verbal noun	adverbial participle
masculine	indefinite	безпокоя́щ се bezpokojášt se	безпокои́л се bezpokoíl se	безпокоя́л се bezpokojál se	—		безпокое́йки се bezpokoéjki se
	definite subject form	безпокоя́щият се bezpokojáštijat se	безпокои́лият се bezpokoílijat se	—	—
	definite object form	безпокоя́щия се bezpokojáštija se	безпокои́лия се bezpokoílija se	—	—
feminine	indefinite	безпокоя́ща се bezpokojášta se	безпокои́ла се bezpokoíla se	безпокоя́ла се bezpokojála se	—
	definite	безпокоя́щата се bezpokojáštata se	безпокои́лата се bezpokoílata se	—	—
neuter	indefinite	безпокоя́що се bezpokojášto se	безпокои́ло се bezpokoílo se	безпокоя́ло се bezpokojálo se	—	безпокое́не bezpokoéne
	definite	безпокоя́щото се bezpokojáštoto se	безпокои́лото се bezpokoíloto se	—	—	безпокое́нето bezpokoéneto
plural	indefinite	безпокоя́щи се bezpokojášti se	безпокои́ли се bezpokoíli se	безпокое́ли се bezpokoéli se	—	безпокое́ния, безпокое́нета bezpokoénija, bezpokoéneta
	definite	безпокоя́щите се bezpokojáštite se	безпокои́лите се bezpokoílite se	—	—	безпокое́нията, безпокое́нетата bezpokoénijata, bezpokoénetata

person		singular			plural
		first	second	third	first	second	third
indicative		аз	ти	той/тя/то	ние	вие	те
present		безпокоя́ се bezpokojá se	безпокои́ш се bezpokoíš se	безпокои́ се bezpokoí se	безпокои́м се bezpokoím se	безпокои́те се bezpokoíte se	безпокоя́т се bezpokoját se
imperfect		безпокоя́х се bezpokojáh se	безпокое́ше се bezpokoéše se	безпокое́ше се bezpokoéše se	безпокоя́хме се bezpokojáhme se	безпокоя́хте се bezpokojáhte se	безпокоя́ха се bezpokojáha se
aorist		безпокои́х се bezpokoíh se	безпокои́ се bezpokoí se	безпокои́ се bezpokoí se	безпокои́хме се bezpokoíhme se	безпокои́хте се bezpokoíhte se	безпокои́ха се bezpokoíha se
future	pos.	Use ще се followed by the present indicative tense
	neg.	Use ня́ма да се followed by the present indicative tense
future in the past	pos.	Use the imperfect indicative tense of ща followed by да се and the present indicative tense
	neg.	Use ня́маше да се followed by the present indicative tense
present perfect		Use the present indicative tense of съм and безпокои́л се m, безпокои́ла се f, безпокои́ло се n, or безпокои́ли се pl
past perfect		Use the imperfect indicative tense of съм and безпокои́л се m, безпокои́ла се f, безпокои́ло се n, or безпокои́ли се pl
future perfect		Use the future indicative tense of съм and безпокои́л се m, безпокои́ла се f, безпокои́ло се n, or безпокои́ли се pl
future perfect in the past		Use the future in the past indicative tense of съм and безпокои́л се m, безпокои́ла се f, безпокои́ло се n, or безпокои́ли се pl
renarrative		аз	ти	той/тя/то	ние	вие	те
present and imperfect		Use the present indicative tense of съм (leave it out in third person) and безпокоя́л се m, безпокоя́ла се f, безпокоя́ло се n, or безпокое́ли се pl
aorist		Use the present indicative tense of съм (leave it out in third person) and безпокои́л се m, безпокои́ла се f, безпокои́ло се n, or безпокои́ли се pl
future and future in the past	pos.	Use the present/imperfect renarrative tense of ща followed by да се and the present indicative tense
	neg.	Use ня́мало да се and the present indicative tense
present and past perfect		Use the present/imperfect renarrative tense of съм and безпокои́л се m, безпокои́ла се f, безпокои́ло се n, or безпокои́ли се pl
future perfect and future perfect in the past		Use the future/future in the past renarrative tense of съм and безпокои́л се m, безпокои́ла се f, безпокои́ло се n, or безпокои́ли се pl
dubitative		аз	ти	той/тя/то	ние	вие	те
present and imperfect		Use the present/imperfect renarrative tense of съм and безпокоя́л се m, безпокоя́ла се f, безпокоя́ло се n, or безпокое́ли се pl
aorist		Use the aorist renarrative tense of съм and безпокои́л се m, безпокои́ла се f, безпокои́ло се n, or безпокои́ли се pl
future and future in the past	pos.	Use the present/imperfect dubitative tense of ща followed by да се and the present indicative tense
	neg.	Use ня́мало било́ да се and the present indicative tense
present and past perfect		none
future perfect and future perfect in the past		Use the future/future in the past dubitative tense of съм and безпокои́л се m, безпокои́ла се f, безпокои́ло се n, or безпокои́ли се pl
conclusive		аз	ти	той/тя/то	ние	вие	те
present and imperfect		Use the present indicative tense of съм and безпокоя́л се m, безпокоя́ла се f, безпокоя́ло се n, or безпокое́ли се pl
aorist		Use the present indicative tense of съм and безпокои́л се m, безпокои́ла се f, безпокои́ло се n, or безпокои́ли се pl
future and future in the past	pos.	Use the present/imperfect conclusive tense of ща followed by да се and the present indicative tense
	neg.	Use ня́мало е да се and the present indicative tense
present and past perfect		Use the present/imperfect conclusive tense of съм and безпокои́л се m, безпокои́ла се f, безпокои́ло се n, or безпокои́ли се pl
future perfect and future perfect in the past		Use the future/future in the past conclusive tense of съм and безпокои́л се m, безпокои́ла се f, безпокои́ло се n, or безпокои́ли се pl
conditional		аз	ти	той/тя/то	ние	вие	те
		Use the first aorist indicative tense of бъ́да and безпокои́л се m, безпокои́ла се f, безпокои́ло се n, or безпокои́ли се pl
imperative		-	ти	-	-	вие	-
			безпоко́й се bezpokój se			безпоко́йте се bezpokójte se

    Conjugation of безпокоя́ се (conjugation 2.1, imperfective, reflexive)

Antonyms

• успокоя́ (uspokojá)

References

• “безпокоя”, in Речник на българския език (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
• “безпокоя”, in Речник на българския език (in Bulgarian), Chitanka, 2010