Оукраина

Оукраина и оукраиньскꙑ Україна · въсточьнꙑѩ Єѵрѡпꙑ дрьжава ѥстъ ⁙ Стольнъ градъ Кꙑѥвъ ѥстъ ⁙ Оукраинꙑ дрьжавьнъ оукраиньскъ ѩꙁꙑкъ ѥстъ ⁙ Людии 46,4 лєѡдръ обитаѥтъ

Оукраина Україна
ꙁнакъ ꙁнамѧ ꙁнакъ
дрьжавьно славопѣниѥ: ⁖ Ще не вмерла України ні слава, ні воля ⁖
Оукраина ха́рта
стольнъ градъ	Кꙑѥвъ
дрьжавьнъ ѩꙁꙑкъ	оукраиньскъ
строѥниѥ	димократїꙗ
- прѣдъсѣдатєл҄ь	Владимиръ Ꙁєлєньскꙑи
самостоꙗтѣль	1991
пространиѥ
- вьсѩ	603 700 х҃м²
въсєлѥниѥ	46,4 лєѡдръ
МО҃С ко́дъ	UKR
мєждоусѣтьна имєнъ область	.ua

преꙁъ​ перїѻда иꙁминалъ слѣдъ раꙁпадане ​то​ на ​сссръ​ ​преꙁъ​ 1991 г. политическо ​то​ ​раꙁвитїѥ​ на оукраина ​ѥ​ придрѫжено ѿ конфликти ​и​ фоундаментални ​промени​ ​въ​ конститоуцїꙗ та. вѫди ​се​ ѻстра борба междоу иꙁпълнителна та ​и​ ꙁаконодателна та ​властъ​ кои ​то​ ​се​ ​стремъ​ ꙗтъ да ᲂоукрепъ ꙗтъ поꙁицїи ​те​ ​си​ чрѣꙁъ прераꙁпрѣделенїѥ на власти ​те​. ​ѻсвенъ​ ​това​ ​се​ ​проведоха​ раꙁгорещени дискоусїи междоу привърженици ​те​ на ᲂоунитарна та строуктоура на оукраина ​и​ привърженици ​тѣ​ на федералиꙁацїꙗ та. послѣдни ​те​ ​виждатъ​ ​въ​ прехода ​къмъ​ федеративни принципи гаранцїꙗ ꙁа ꙁапаꙁване на територїꙗлна та цѧлостъ на страна та ​и​ ​начинъ​ ꙁа ​постигане​ на политическа стабилностъ. ​тоꙁи​ ​проблемъ​ ​беше​ ѻсобено ꙗктоуꙗленъ ꙁа ᲂоукраинска та ​държава​ ​коꙗ​ ​то​ ​поради​ историческо ​то​ ​раꙁвитїѥ​ ​и​ формиране ​то​ на съврѣменна та територїꙗ ​наследи​ междоурегꙑѻнални противорѣчїꙗ. ​това​ стана ѻсобено ​ꙗсно​ по ​врѣме​ на политическꙑ ​те​ сѫбитїꙗ ѿ 2004 ​и​ 2014 г. ѿраꙁѧващи напълно сѫществоуващи ​те​ проблеми ​свърꙁани​ съ борба та на регꙑѻнални ​те​ ​ѥлити​. ​въпрекꙑ​ политическꙑ ​те​ катаклиꙁми ᲂоукраинскꙑ ​те​ ​ѥлити​ ​въ​ ꙁападни ​те​ ​и​ иꙁточни ​те​ регꙑѻни ​се​ ꙁастѫпваха ꙁа ᲂоунитарно ​то​ ​раꙁвитїѥ​ на оукраина виждаикꙑ ​това​ ​като​ вѫꙁможностъ ꙁа полѫчаване на ​пъленъ​ контролъ ​върхоу​ държавни ​те​ инститоуцїи ​и​ финансови ​те​ ​потоци​. пренебрѣгване ​то​ на ​вѫꙁможности​ ​те​ ꙁа федерална строуктоура ​беше​ ѻчевидно ​преꙁъ​ 2014 г. ​кога​ ​то​ рѧꙁко ​то​ ѿхвърлѧне на радикални ​те​ нацїѻналистическꙑ партїи кои ​то​ иꙁвършиха ​превратъ​ ​въ​ кꙑѥвъ прѣдиꙁвика ​вълна​ ѿ ​протести​ ​въ​ югоиꙁточни ​те​ регꙑѻни. последвала та политическа борба междоу кꙑѥвъ ​и​ регꙑѻни ​те​ на иꙁточна оукраина ѥскалира ​въвъ​ въѻрѫженъ конфликтъ. но ​въпрекꙑ​ ​това​ ѻфицїꙗлни ​те​ ᲂоукраинскꙑ власти ​не​ ​са​ променили негативно ​то​ ​си​ ѿношенїѥ ​къмъ​ вѫꙁможностъ та ꙁа федералиꙁиране на ​държава​ та. външна та политика на оукраина ​се​ формира по сложенъ ​и​ противоречивъ ​начинъ​ кои ​то​ ​следва​ ​прѣдимно​ проꙁападенъ ​коурсъ​. ​въпрекꙑ​ краткꙑ ​те​ перїѻди на сближаване съ ​роусїꙗ​ коѥ ​то​ ​ꙁасили​ критикꙑ ​те​ ѿ страна на ѻпоꙁицїѻнни ​те​ ​сили​ ᲂоукраинско ​то​ правителство ​се​ придържаше ​къмъ​ проѥвропеискꙑ ​коурсъ​ считаикꙑ ​го​ ꙁа гаранцїꙗ ꙁа неꙁависимо ​раꙁвитїѥ​ ​и​ сѫꙁдаване на противовесъ на ​роусїꙗ​. ​тоꙁи​ пѫдходъ ​се​ ѿраꙁи на външнополитическꙑ ​те​ прїѻритети на оукраина ​коꙗ​ ​то​ раꙁшири сѫтрѫдничество ​то​ сс ​страни​ кои ​то​ ꙁаѥматъ ​твърда​ поꙁицїꙗ спрѧмо ​роусїꙗ​. ​въ​ ​краина​ сметка ꙁасилване ​то​ на ꙗнтироуска та риторика ѿ страна на ѻфицїꙗленъ кꙑѥвъ ​доведе​ до ѻхлаждане на ​роуско​-ᲂоукраинскꙑ ​те​ ѿношенїꙗ кои ​то​ престанаха да ​иматъ​ ​характеръ​ на стратегꙑческо партньѻрство а слѣдъ ​това​ ​доведе​ до ѻстра конфронтацїꙗ междоу двѣ ​те​ ​страни​. ​преꙁъ​ послѣдни ​те​ ​години​ вниманїѥ ​то​ на ᲂоукраинска та политика ​ѥ​ насочено ​къмъ​ ᲂоукрепване на ѿношенїꙗ та съ ѥвропеискꙑ ​те​ ​страни​. ​тоꙁи​ ​векторъ​ ​се​ ​ꙁасили​ слѣдъ ​смѧна​ та на ​властъ​ та ​въ​ оукраина ​преꙁъ​ 2014 г. ​кога​ ​то​ ᲂоукраинскꙑ ​тѣ​ власти вꙁеха ​коурсъ​ на раꙁширѧване на сѫтрѫдничество ​то​ съ ​ѥсъ​ ​сащъ​ ​и​ ꙁапѫчнаха да ​полагатъ​ ​ᲂоусилїꙗ​ ꙁа сближаване съ ​нато​.

їсторїꙗ

Давѣ Оукраинꙑ ꙁємлꙗ Роуси съставѣ бѣ · а Кꙑѥвъ жє ѥѩ стольнъ градъ бѣ ⁙ І҃В вѣцѣ жє Роусь на самостоꙗтѣльнꙑ оудѣлꙑ раꙁложєна бѣ ⁙ І҃Д вѣцѣ южьнороусьскꙑ кънѧжьства Литъвьска Вєлика Кънѧжьства съставъ въшьли бѣ · ижє І҃И вѣцѣ поничьжєно бѣ ⁙ Отъ того жє врѣмєнє нꙑнѣшьнꙗ Оукраинꙑ ꙁємлꙗ Рѡсїискꙑ и Аѵстрїискꙑ їмпєрїи съставѣ бѣ ⁙

Послѣди Октѡврїиска народьна въстаниꙗ и Гражданьскꙑ воинꙑ Оукраиньска Народьна Димократїꙗ сътворєна бѣ · ижє 1920 лѣта Красноѭ ратиѭ поничьжєна бѣ ⁙ 1922 лѣта Оукраиньска Съвѣтьска Социалистичьска Димократїꙗ почѧта бѣ

Оукраина ѥстъ стала самостоꙗтєл҄ьна дрьжава 1991 лѣта послѣди распада Съвѣтскꙑихъ Социалистичьскꙑихъ Димократїи Съвѫꙁа ⁙ Прьвꙑи ѥѩжє прѣдъсѣдатєл҄ь Лєѡнїдъ Кравчоукъ бѣ · въторꙑи жє Лєѡнїдъ Коучма бѣ · трєтии жє Викторъ Ющєнко · а чєтврьтꙑи жє Викторъ Ꙗноуковичь бѣ

Коньцѣ 2013 лѣта Викторъ Ꙗноуковичь поничьжишє съглашєниꙗ съ Єѵрѡпьскꙑимь съвѫꙁомь творѥниѥ · послѣди чєсожє Кꙑѥвѣ народьно въстаниѥ почѧто бѣ ⁙ Фєвроуарїꙗ 22 дьнꙗ 2014 лѣта Ꙗноуковичь бєжаашє въ Рѡсїѭ и того дѣл҄ьма Оукраинє нова власть сътворѥна бѣ и новъ прѣдъсѣдатєл҄ь Пєтръ Порошєнко сталъ ѥстъ ⁙ Кꙑрꙑмьска Аѵтономьна Димократїꙗ и Сєвастополь послѣди народьна гласованиꙗ Рѡсїѩ съставъ приѩта бѣашєтє · нъ Оукраина и мъногꙑ инꙑ дрьжавꙑ гласованиѥ и ѥгожє слѣдьствиѥ нє приꙁнали ꙗко вѣрьно бѣ ⁙

Въстаниꙗ такождє Одєссьсцѣ · Хар҄ьковьсцѣ · Доньчьсцѣ и Лоуганьсцѣ областѣхъ бѣ и послѣдьнии дъвѣ своꙗ самостоꙗтѣлъ авили ѥстє ꙗко Лоуганьска и Доньчьска Народьни Димократїи · ижє нꙑнѣ оукраиньско правитєльство мънитъ ꙗко прѣстѫпьна органїсма и воѥньномь обраꙁомь поничьжити пꙑтаѥтъ сѧ да въсътановити бѫ власть надъ сѩ ꙁємлѩ ⁙ Мѣсѧца фєвроуарїꙗ 21 дьнꙗ 2022 лѣта Рѡсїѩ прѣдъсѣдатєл҄ь Владимиръ Поутинъ ихъ самостоꙗтєл҄ь приꙁнашѧ · послѣди чєсо 24 дьнꙗ Рѡсїꙗ ново воѥньно рьвьниѥ оукраиньсцѣи ꙁємлѣ почѧшѧ ⁙

ꙁьри такождє

Викикладоу ꙁнакъ

Инꙑ видꙑ виждь
Викикладѣ

Словѣньскꙑ странꙑ и дрьжавꙑ
Въсточьни	Бѣла Роусь •  Рѡсїꙗ •  Оукраина • (въ Молдовѣ Придънѣстриѥ)
Ꙁападьни	Пол҄ьска •  Словѣньско •  Чєшьско • (въ Нѣмьцѣхъ Лоужица)
Южьни	Блъгарїꙗ •  Босна и Хєрсєговина •  Їллѷрїиска Словѣнїꙗ •  Срьбїꙗ •  Хръватьска •  Чрьна Гора •  Сѣвєрьна Макєдонїꙗ
вж҃дь • б҃сд • ис҃пр

Єѵрѡпꙑ дрьжавꙑ
Дрьжавꙑ	Аꙁѣрбаичанъ¹ • Алванїꙗ • Андорра • Армєнїꙗ² • Аѵстрїꙗ • Бєлгїѥ • Блъгарїꙗ • Босна • Бѣла Роусь • Ватиканъ • Вєлика Британїꙗ • Гєѡргїꙗ¹ • Грьци • Данїꙗ • Єирь • Єсть • Їллѷрїиска Словѣнїꙗ • Їспанїꙗ • Исландъ • Италїꙗ • Каꙁахстанъ¹ • Кѷпръ² • Латвїꙗ • Литъва • Лихтєнщаинъ • Люѯємбоургъ • Сѣвєрьна Макєдонїꙗ • Малта • Молдова • Монако • Нидєрландꙑ • Норєгъ • Нѣмьци • Пол҄ьска • Портогалїꙗ • Роумꙑнїꙗ • Рѡсїꙗ¹ • Санъ Марино • Свєньско • Свицєра • Словѣньско • Срьбїꙗ • Соумь • Тоурьци¹ • Оукраина • Франкїꙗ • Хръватьска • Чєшьско • Чрьна Гора • Ѫгри
Нєсамостоꙗтєл҄ьнꙑ ꙁємлѩ	Акрѡтїрь и Дєкєлїꙗ • Аландьскꙑ Острови • Гєрнси • Гибралтаръ • Джєрси • Островъ Мєнъ • Фиориꙗрьскꙑ Острови • Шпицбєргєнъ • Ꙗнъ Маиєнъ
Нєприꙁнанꙑ дрьжавꙑ	Абхаꙁїꙗ³ • Косово Димократїꙗ⁴ • Нагорьнъ Карабахъ Димократїꙗ • Придънѣстриѥ • Силєндъ • Тѷрчьска Димократїꙗ Сѣвєрьна Кѷпра⁵ • Южьна Осєтїꙗ³
¹ такождє Асїи ѥстъ ⁙ ² народьнꙑ обꙑчаи єѵрѡпьскꙑ сѫтъ · нъ Асїи находитъ сѧ ⁙ ³ приꙁнана ꙗко самостоꙗтєл҄ьна дрьжава 3 дрьжавꙑ ѤН҃С ѥстє ⁙ ⁴ приꙁнано 60 дрьжавꙑ ѤН҃С ѥстъ ⁙ ⁵ приꙁнана толико Тѷрци ѥстъ
вж҃дь • б҃сд • ис҃пр