Юрий Билибин

Юрий Александрович Билибин е руски геолог, изследовател, член-кореспондент на Академията на науките на СССР (1946), лауреат на Сталинска премия I степен (1946).

Юрий Билибин Юрий Александрович Билибин
руски геолог и изследовател
Роден	6 май 1901 г. (стар стил) Ростов, Руска империя
Починал	4 май 1952 г. (50 г.) Ленинград, СССР
Погребан	Литераторские мостки, Санкт Петербург, Русия
Националност	Русия
Научна дейност
Област	Геология
Работил в	Ленинградски минен институт; Всеросийски научноизследователски геоложки институт (ВСЕГЕИ)
Юрий Билибин в Общомедия

Ранни години (1901 – 1928)

Роден е на 6 май 1901 година в Ростов, Ярославска губерния, Руска империя, в старинен дворянски род. През 1919 завършва Смоленската гимназия и от 1919 до 1921 служи в Червената армия. След уволняването си от армията постъпва в Смоленския политехнически институт, след което се премества в Ленинградския минен институт и се дипломира през 1926. От 1926 до 1928 г. работи като геолог в минния тръст „Алданзолото“, след което ръководи експедиция организирана от Института за цветни метали в Якутия, която дава точна и детайлна прогноза за златоносността на местните реки.

Изследователска дейност (1928 – 1935)

Като главен геолог в района на Алдан успява да организира през 1928 г. експедиция в басейна на Колима за проверка на постъпилите по-рано съобщения за златните находища в района и оценка на промишлените им значения. В резултат от работата на експедицията е открит т.нар. Североизточен златоносен район. След това Билибин организира втора експедиция с ръководител геолога Валентин Цареградски, която потвърждава първоначалните данни.

От пролетта на 1932 до лятото на 1933 г. е главен инженер-геолог в техническия сектор на Управлението за добив на полезни изкопаеми на дирекцията „Дальстрой“.

През 1934 г., заедно с Евгений Сергеевич Бобин, ръководи нова експедиция, като заедно с геоложките изследвания провежда и топографски дейности в басейните на реките Аллах-Юн (586 км) и Юдома (820 км), от басейна на река Алдан. Двамата продължават откриването на меридиално простиращата се планина Сете Дабан (250 км, 1997 м), състояща се от 3 паралелни вериги, и доказват, че планината принадлежи към Верхоянските планини. Проследяват и изследват и Килахския хребет, а на изток от Сете Дабан откриват Юдомо-Майската планинска земя (2213 м).

Следващи години (1935 – 1952)

От 1935 води курс по геология на златото и платината в Ленинградския минен институт. По време на Великата Отечествена война (1941 – 1945) работи в Средна Азия, а след това в Москва, където защитава докторска дисертация.

От 1944 г. е на работа във Всеросийския научноизследователски геоложки институт (ВСЕГЕИ) и в ленинградския отдел на Института за геоложки науки към АН на СССР. Автор е на повече от 60 научни работи, в т.ч. на фундаменталния труд „Основы геологии россыпей“ (1938).

Умира от кръвоизлив в мозъка на 4 май 1952 година в Ленинград на 50-годишна възраст.

Памет

Неговото име носят:

• град Билибино в Чукотка;
• улици в Магадан и Якутск;
• хълмове на североизток от Магадан;
• хребет в планинската система Черски;
• планински масив в Якутия;
• вулкан в басейна на река Болшой Анюй;
• минерал билибинит;
• минерал билибинскит.

Източници

• Азатян, А. А. и др., История открытия и исследования Советской Азии, М., 1969
• Гвоздецкий, Н. А., Советские географические исследования и открытия, М., 1967
• Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г. Т. 5 Новейшие географические открытия и исследования (1917 – 1985), М., 1986 г., стр. 90

Външни препратки

• Юрий Билибин на сайта на РАН

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Билибин, Юрий Александрович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​