Шистозомиаза
From Wikipedia, the free encyclopedia
Шистозомиаза (нарича се и шистозомоза, шистозоматоза или билхарциоза, на английски и Snail fever) е зоонозно тропическо заболяване, причинявано от паразитни трематоди от род Шистозоми. Проявява се хронично с поражения на венозните съдове на пикочно-половата система, стомашно-чревния тракт, черния дроб, белите дробове и други вътрешни органи. Клиничните признаци се проявяват при крайните гостоприемници. Такива биват различни топлокръвни животни включително и хората, за които е доказано, че могат да бъдат гостоприемници на пет вида шистозоми. Шистозомиазата е втората по важност паразитна болест след маларията, която поразява десетки хиляди души ежегодно.[1] Нанася и големи икономически загуби в животновъдството. Към 2009 г. е диагностицирано в 74 страни.[2] Шистозомиазата е била една от основните причини за смъртност на населението в Древен Египет и Римската империя. В много страни е известна и като билхарциоза, наречена на името на своя откривател Теодор Билхарц, описал през 1851 г. уринарната шистозомиаза. Пълният цикъл на развитие на шистозомите е описан през 1908 г. от Мануел Аугусту Пиража да Силва.
Шистозомиаза | |
Церкариен дерматит на долните крайници | |
Класификация и външни ресурси | |
---|---|
МКБ-10 | B65.0 Шистозомиаза, предизвикана от Schistosoma haematobium [уринарна шистозомиаза] B65.1 Шистозомиаза, предизвикана от Schistosoma mansoni [чревна шистозомиаза] B65.2 Шистозомиаза, предизвикана от Schistosoma japonicum [азиатска шистозомиаза] B65.3 Церкариален дерматит B65.8 Други шистозомиази B65.9 Шистозомиаза, неуточнена |
МКБ-9 | 120 |
Шистозомиаза в Общомедия |