Пьотър Чайковски
руски композитор / From Wikipedia, the free encyclopedia
Пьо̀тър Илѝч Чайко̀вски (на руски: Пётр Ильич Чайковский, изписване до 1918 година: Петръ Ильичъ Чайковскій) е руски композитор от епохата на романтизма. Разнообразното му творчество включва: симфонии, опери, балет, инструментална и камерна музика и песни. Той е автор на едни от най-популярните концертни и театрални музикални произведения в класическия репертоар, като балетите „Лебедово езеро“, „Спящата красавица“ и „Лешникотрошачката“, „Тържествена увертюра 1812 година“, „Концерт за пиано и оркестър № 1“, последните му три номерирани симфонии и операта „Евгений Онегин“.
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Чайковски.
Пьотър Чайковски Петръ Ильичъ Чайковскій | |
руски композитор | |
Портрет от Николай Кузнецов, 1893 | |
Роден | |
---|---|
Починал | 25 октомври 1893 г. (стар стил) (53 г.)
|
Погребан | Тихвинско гробище, Санкт Петербург, Русия |
Религия | православие |
Учил в | Санктпетербургска консерватория |
Музикална кариера | |
Стил | класическа музика |
Инструменти | пиано |
Активност | 1859 – 1893 |
Семейство | |
Братя/сестри | Модест Чайковски |
Деца | 0 |
Подпис | |
Уебсайт | |
Пьотър Чайковски в Общомедия |
Роден в семейство от средната класа, Чайковски се подготвя за чиновническа кариера, въпреки очевидните му музикални заложби. Той се посвещава на музиката, въпреки желанието на своето семейство, и през 1865 година завършва Санктпетербургската консерватория. Това формално образование, ориентирано към западноевропейската музика, го отделя от съвременното му националистично течение в музиката, най-видни представители на което са групата млади композитори, известна като Могъщата петорка. Професионалните отношения на Чайковски с тях са противоречиви.
Въпреки широката си популярност, Чайковски остава емоционално несигурен през целия си живот, който е белязан от поредица личностни кризи и периоди на депресия. За това допринасят и потиснатата му хомосексуалност, катастрофалният му брак и внезапният срив на единствената продължителна връзка в живота му, 13-годишните отношения с богатата вдовица Надежда фон Мек. Успоредно с неуредиците в личния му живот, известността на Чайковски нараства, той получава почетни отличия от императора, отпусната му е пожизнена пенсия и е аплодиран в концертните зали по целия свят. Внезапната му смърт на 53-годишна възраст обикновено се отдава на заболяване от холера, макар че някои автори смятат, че става дума за самоубийство.[1][2]
Макар популярна сред публиката по света, музиката на Чайковски често е отхвърляна от критиците в началото и средата на 20 век като вулгарна и лишена от извисеност.[3] Към края на века статутът на Чайковски като значим композитор вече е окончателно затвърден.[4]