Големият терор
период на терор по време на Френската революция / From Wikipedia, the free encyclopedia
Големият терор (на френски: La Grande Terreur), Червеният терор (на френски: Terreur rouge) или Терорът на монтанярите (на френски: Terreur montagnarde), е период от якобинската диктатура по време на Френската революция, известен с масово преследване на политически противници и голям брой екзекуции.
Големият терор | |
Информация |
---|
Различните историци поставят различна дата за начало на периода на терор – 5 септември 1793[1], юни 1793[2] или март 1793 (основаването на Революционния трибунал), но всички са съгласни за крайната му дата – юли 1794 г.[1][2] С разрастването на въстанието във Вандея и обкръжаването на Франция от вражески армии правителството официално обявява „терор“ с декрет от 5 септември и предвижда сурови наказания да враговете на революцията (благородници, свещеници и спекуланти). Следва вълна от екзекуции в Париж. В провинциите са изпратени специални пълномощници (комисари) и заедно с местните революционни комитети за наблюдение (Comités de surveillance révolutionnaire) преследват и арестуват заподозрените. В икономическо отношение мерките на терора намират израз в установяването на максимум на цените, както изискват низшите класи в Париж, а в религиозно отношение получават израз в програма за де-християнизация, предложена от ебертистите[1].
Между юни 1793 и края на юли 1794 г. във Франция са произнесени официално 16 594 смъртни присъди, от които 2639 в Париж.[2][3] Общият брой на жертвите е много по-голям, ако се отчетат загиналите в затворите и в гражданската война.
Според Албер Собул Големият терор започва след Закона от 22 прериал на година II (10 юни 1794), с който се прекратява правото на арестуваните на публичен процес и на адвокатска защита и оставя на съда само две възможности – оправдателна присъда или смърт.[4]