граф на Савоя, граф на Мориен From Wikipedia, the free encyclopedia
Хумберт III Савойски, наречен Блажени или Свети (на френски: Humbert III de Savoie le Bienheureux ou le Saint, на италиански: Umberto III il Beato; * 1 април или 1 август 1136, замък на Авиляна[2][3], Савойско графство; † 4 март 1189, замък на Шамбери, пак там), е 8-и граф на Мориен, господар на Бюже, на Аоста и на Шабле, маркграф на Суза и Италия (граф на Торино), както и вторият Хумбертинец[4], който носи титлата „граф на Савоя“ от 1148 до 1189 г.
Хумберт III Савойски | |
граф на Савоя и на Мориен светец | |
Роден |
замък на Авиляна, Савойско графство |
---|---|
Починал |
замък на Шамбери, Савойско графство |
Погребан | Франция |
Религия | Католицизъм |
Управление | |
Период | 1148 – 1189 |
Предшественик | Амадей III Савойски |
Наследник | Томас I Савойски |
Други титли | господар на Бюже, на Аоста и на Шабле маркграф на Суза и Италия (граф на Торино) |
Герб | |
Канонизация | |
Празник | 4 март |
Семейство | |
Род | Савойска династия |
Баща | Амадей III Савойски[1] |
Майка | Матилда Албонска |
Братя/сестри | Агнес Савойска Петър Савойски Вилхелм Савойски Маргарита Савойска Юлиана Савойска Изабела Савойска Природениː Алиса Савойска Мафалда Савойска |
Съпруга | Файдива Тулузка Гертруда Фландърска Клеменция фон Церинген Беатрис Маконска |
Деца | София Савойска Алисия Савойска Елеонора Савойска Томас I Савойски дъщеря |
Хумберт III Савойски в Общомедия |
Религиозното му призвание му позволява да бъде обявен за блажен през 1836 г. Честван е на 4 март според Римската мартирология и на 27 април според Савойската.
Той е най-големият син на граф Амадей III Савойски (* ок. 1095, † 1148) и втората му съпруга Матилда Албонска (* 1110, † 1145). Баща му е брат на Аделхайд Савойска, съпруга на френския крал Луи VI и майка на крал Луи VII. Негови дядо и баба по бащина линия са Хумберт II Дебели, 6-и граф на Савоя, граф на Аоста и на Мориен и маркграф на Италия, и Гизелда или Гизела Бургундска, а по майчина – Гиг III Албонски, граф на Албон (1079 – 1133), и Матилда дьо Отвил.
Има трима братя и четири сестри:
Освен това има две придобити сестри от първия брак на баща си, от които Мафалда или Матилда (* ок. 1125, † 1157) е кралица на Португалия като съпруга на Афонсу I.
Хумберт е роден на 1 април или на 1 август 1136 г. в замъка на Авиляна[2][3] – графска резиденция за защита на Вал ди Суза и за наблюдение на Графство Торино.[5]
Баща му, преди да тръгне на кръстоносен поход, го поверява, както и регентството на владенията си, на грижите на Амадей дьо Клермон, нар. Лозански, абат на Откомб и бъдещ епископ на Лозана.[6][7][8] Младият граф изглежда силно белязан от религиозното си учение, защото историографът Самуел Гишенон подчертава „тази дълбока и тази голяма Божия любов, която го накара да презира през живота си с толкова постоянство тленните неща на този свят, за да се привърже към небесното и нетленното“.[6][9]
През 1148 г. Хумберт като Хумберт III[2] наследява баща си, който умира по време на втория кръстоносен поход.[10] Две години по-късно е обявен за пълнолетен.[3] Управлението му не е белязано от големи политически действия, за разлика от неговите предшественици и по-специално от баща му. Медиевистът Бернар Демоц отбелязва, че „традиционната савойска историография го канонизира, за да прикрие по-добре политическата му слабост“.[11] Обявен е за блажен през 1838 г.[2] Това религиозно призвание се завръща по време на конфликта му с императора, когато графът планира да се оттегли в Абатство „Откомб“.[9]
В акт, публикуван между 1139 и 1159 г., той потвърждава даренията, направени от баща му на Чертога на Арвиер във Валроме (Бюже). Законът използва възможността да определи границите, в които се прилага контролът на абатството.[N 1]
Граф Хумберт, въпреки интимното си призвание, трябва да даде наследник. Той се жени четири пъти. Неговият съвет трябва да е изиграл голяма роля в тази. Съветът на графа обединява около принца редица съветници, обикновено от аристокрацията и в по-малка степен от духовници, но от същия дворец. Неговата роля е да помага на графа в управлението на графството, особено във феодалните дела, висшето правосъдие, финансите, както и вътрешната и външната политика на графството. Може също да има роля при решения.[12]
През 1151 г. Хумберт III се жени за Файдива, сестра на граф Раймон V Тулузски.[2][3] Тя умира три години по-късно, без да е дала наследник. След смъртта ѝ той прави много дарения на Абатството на Улп,[3] където редовно прави духовни уединения, както и на Откомб.[13]
През 1155 г. той се жени за братовчедка си Гертруда Елзаска-Фландърска, дъщеря на Тиери Елзаски, граф на Фландрия. Бракът се оказва безплоден и е анулиран от отказа на графинята през 1162 г. Две години по-късно, под натиска на васалите си, той се жени повторно за Клеменция фон Церинген, дъщеря на Конрад I, граф на Церинген и херцог на Бургундия.[2][13] След смъртта на третата си съпруга, която му дава три дъщери, той се оттегля в Абатство „Откомб“, ставайки цистерцинец.[13] Той също така погребва графинята в манастира на абатството (средновековната традиция не позволява погребение в рамките на църквата).
Според „Савойска хроника“ от XIV век на Жан д'Орвил, известен като Кабаре, неговите васали идват при него отново, за да го помолят да се откаже от това оттегляне, за да се ожени повторно и да даде мъжки наследник на графството.[14][15] При отказа му те казват: „Можете да служите на Бог и като сте женени и управлявате страната си справедливо, както и като пеете хиляда меси с тези монаси!“ При тези думи монасите подкрепят графа и заплашват да подпалят абатството.[13][14] Техният страх е също, че техният нов господар ще бъде кралят на Англия – владетел, който няма много познания за Савоя.[16] Така Хумберт се жени за четвърти път през 1177 г., този път за Беатрис Маконска/Виенска, която през следващата година му ражда син Томас. Раждането е обявено за чудо от Свети Антелм, епископ на Беле. След раждането графът, щастлив, нарежда да се построи манастир на входа на езерото Мон дю Шат в чест на Свети Морис, което по-късно е наречен Льо Бурже. Там той поставя черни монаси от Ордена на Свети Петър от Клюни, чиято мисия е да хвалят Бог и да се молят за неговия син Томас и неговите наследници.. Въпреки това това е легенда, разпространена от монасите[17] – основаването на манастира на Льо Бурже датира от XI век.
Въпреки тази склонност към духовния живот, Хумберт все още трябва да действа и да утвърждава властта си срещу враговете на своето графство – Дофина от една страна, но също така и императора Фридрих I Барбароса.[2][11] През 1153 г. граф Хумберт трябва, подобно на баща си десет години по-рано, да се намеси срещу дофина Гиг V Албонски в защита на крепостта и град Монмелиан.
Императорът, който изпитва затруднения с папството, е принуден да премине през Мон Сени, контролиран от графа през 1168 г.,[11] изгонен от ломбардските лиги.[18] В замяна той потвърждава правата на графа върху Графство Торино, в Пиемонт, и върху Епископството на Сион, във Вале.[11][19] Въпреки всичко графът не избира страната на императора в борбата си срещу папата, избирайки друга стратегия, опитвайки се да се съюзи по-специално с Плантагенетите, кралете на Англия.[11] Хумберт III обещава дъщеря си Аликс на Джон I, бъдещ крал на Англия.[11][16][19]
По време на подписването на споразуменията през 1173 г. за бъдещия брак свидетели са велики благородници, включително Ардуций дьо Фосини, епископ на Женева, Амадей I Женевски, граф на Женева, Анри, барон на Фосини, както и васали на графството.[N 2] Аликс умира преди сватбената церемония.[16][19] Този избор на Плантагенетите, привърженици на папа Александър III и на гфелвите, е акт на годеж на принца на Савоя срещу гибелините на императора.[11] Когато Фридрих Барбароса възвръща властта си, той действа възможно най-бързо срещу Савоя. През 1174 г. имперските войски претърсват и опожаряват град Суза, Хумбертините в продължение на почти век, който отказва да отвори вратите си.[11][19] Част от окръжните архиви вероятно са унищожени по този повод, но фактите не са потвърдени.[20] Изглежда по-вероятно основните актове да са запазени в главните абатства на графството, по-специално Сен Морис или особено Откомб с граф Хумберт, от 1189 г.[21]
Фридрих Барбароса и след това синът му продължават да подкопава властта на графа. Те директно поставят архиепископите на Тарентез (1186) или епископите на Женева, Беле (1175) и Торино (1175) под негова защита, като по този начин им позволяват да се еманципират от контрола на Хумбертините,[11] по-късно тези на Сион и Лозана.[22] Епископът на Торино се противопоставя на новите му права върху графа на Савоя, като се възползва от сюзеренитета отсега нататък пряко към германския суверен, в течение на 1175 г.[11][22] Савойските войски реагират, като превземат град Торино, както за да защитят правата на графа, така и за да отмъстят за пленяването на Суза. В конфликта между граф Хумберт и епископа на Беле Антелм дьо Шийен, нар. дьо Беле, относно правата върху юрисдикцията на духовниците,[11] но също и убийството на един от човек на графа. Антелм отлъчва графа от църквата. Императорът намира тук възможност за отмъщение. През 1175 г., той първоначално се намесва, като прави епископа княз на Свещената империя. По-късно той издава златна була, даваща цялата власт на епископа над град Беле и неговия регион.[23]
Синът му Анри VI е ангажиран през 1187 г. във въоръжена борба срещу Хумберт III.[11] Той разграбва Пиемонт, но се бори да превземе замъка Авиляна (1187) и другите крепости на Вал ди Суза. Идва зима и императорските войски, неспособни да превземат заснежения проход Мон Сени, се връщат назад.[11][19] Императорът призовава графа на Савоя пред съда и „пред неговия съд и накрая задочно го прогонва от империята с писар на земите му“[11], и успява да избегне конфликт, който може да има по-сериозни последици. Граф Хумберт, но повече неговият син, който ще го наследи, променят политиката си, за да се доближат до страната на императора.[24]
През 1149 г. Хумберт III потвърждава с акт основаването на баща си на Чертога на Арвиер в Бюже-Валроме.[25][N 3]
През 1178 или 1183 г. той се счита за основател на Чертога на Айон в Боже. Той завещава на абатството всичките си права върху земята на Айон, както и езерото Тюил.[26][N 4]
През 1188 г. основава абатството на Свети Антоний от Ранверсо (Енория Бутилиера Алта) над Авиляна, където има и болница за поклонници.[27]
Историкът Бруно Галанд посочва, че въпреки благочестивия имидж на графа неговата религиозна политика е запазила властта на савойците в региона, цитирайки по-специално думите на съвременник на графа: „той изглежда искаше да подчини епископите на своите владения и съседните страни и да основе властта си върху руините на църквите“.[28]
След смъртта на третата си съпруга, по време на оттеглянето си в Абатство „Откомб“, той отправя молба да бъде погребан там. През 1178 г. раждането на син най-накрая му дава възможност, с разрешението на съпругата му, да се оттегли в абатството, където очевидно възобновява навика на монах.[2][13] Савойската хроника, която остава официална агиография, не споменава това завръщане към края в заповедите.[14] Граф Хумберт III умира на 4 март 1189 г. По негово желание той е погребан в клоатъра на абатството.[13] Така е поставено началото на некропола на Савойския дом.
Гробът му е преместен в църквата през XVIII век. Унищожен е по време на разграбването на абатството, при окупацията на херцогството от френските революционни войски. Цялата е преустроена от Карл Феликс Савойски. През 1954 г. гробниците са прехвърлени в светилището, посветено на Савойската династия, според желанието на италианския крал Умберто II.[13]
Наследяването му е ключов въпрос в неговото управление, включително неговите четири брака.[29] Той става баща на син, Томас, през 1177 г.[2][13] Когато Хумберт III умира през 1189 г.,[29] синът му е все още непълнолетен, на 12 г.[30] Савойският двор избира за настойник маркиза на Монферат Бонифаций. Братовчед на баща му, той също е гибелин, което позволява на графството да се сближи със страната на императора.[29]
През 1836 г. той е беатифициран от папа Григорий XVI и се чества на 4 март.
Хумберт се жени четири пъти:[2][3]
∞ 1. 1151 за Файдива Тулузка (* 1135, † 1154), дъщеря на Алфонс I Йордан, граф на Тулуза и маркиз на Прованс, от която няма дец
∞ 2. 1155 за Гертруда Алзаска-Фландърска († 1186), развод 1162, дъщеря на Дитрих Елзаски, граф на Фландрия, и на Сибила Анжуйска, от която няма деца
∞ 3. 1162 за Клеменция фон Церинген († 1167), дъщеря на херцог Конрад I фон Церинген и Клеменция дьо Намюр, от която има три дъщери:
∞ 4. 1177 за Беатрис Маконска/Виенска (* 1160, † 1230), дъщеря на Гералд I, граф на Макон (1157 – 1184) и на Виен (1157 – 1184), господар на Салан и на Трав, и на Морет дьо Салан, от която има син и дъщеря:
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.