Харалд IV

Харалд IV (на старонорвежки: Haraldr gilli или Haraldr gillikristr), с прякор Гиле, е крал на Норвегия от 1130 до смъртта си през 1136 г. Той е роден в Ирландия или на Хебридските острови, но по-вероятно в Ирландия. Около 1127/1129 г. той пристига в Норвегия и заявява, че е незаконороден син на Магнус III Босоногия от негова ирландска наложница, заченат, когато баща му е пребивавал в Ирландия малко преди смъртта си през 1103 г. За да докаже това си твърдение, той преминава през огнено изпитание (т.нар. ордалия), което се състояло в ходене по нажежени плугове, няколко дни по-късно се преглеждала раната и ако тя била чиста се смятало, че изпитанието (Божият съд) е успешно преминато. Действително Харалд Гиле издържа изпитанието, с което доказва своя произход, но полага клетва да не предявява претенции към трона докато са живи крал Сигурд I Кръстоносеца и неговият син Магнус IV.

Харалд IV
крал на Норвегия
Харалд Гиле, илюстрация от 19 в.
Информация
Управление	1130- 1136
Роден	1102 г. Ирландия или Хебридските острови
Починал	14 декември 1136 г. (34 г.) Берген, Норвегия
Предшественик	Магнус IV
Наследник	Сигурд II Мун
Семейство
Баща	Магнус III Босоногия
Харалд IV в Общомедия

Веднага щом научава за смъртта на крал Сигурд Кръстоносеца обаче, Гиле се отказва от клетвата си като заявява, че тя е била положена при принуда, и се явява пред Тинга като изисква властта да бъде поделена между него и Магнус IV. Това искане е удовлетворено с решение на Тинга и в продължение на няколко години двамата крале управляват мирно, но през 1134 г. Магнус IV, който при все че получил при делбата повечето богатства и флота, не бил доволен от ситуацията и започнал военни действия срещу чичо си. Гиле търпи поражение в първата битка през август 1134 г. и е прогонен от страната, но няколко месеца по-късно с помощта на датския крал Ерик II и начело на датски наемници се завръща и разбива Магнус IV в битката при Берген – януари 1135 г. Магнус е детрониран и по заповед на Гиле първо е оставен в ръцете на робите му, които го ослепяват, скопяват и отрязват единия му крак, а след това го затварят в манастир.

Година по-късно обаче друг претендент, Сигурд Слембе, поисква подялба на кралската власт и след отказа на Харалд Гиле, с помощта на доверени хора успява да го убие една нощ в неговата спалня. Гиле умира на 14 декември 1136 г.

Потомство

От брака си с шведската принцеса Ингрид Рьогнвалсдотер Гиле има син – бъдещия крал Инге I Крокрюг.

От многобройните си наложници има следните незаконни деца:

- Сигурд II Мун, крал на Норвегия от 1136 до 1155 г.;

- Бригида, която се омъжва за шведския крал Магнус II Шведски;

- Йойстейн Харалдсон, който се провъзгласява за конунг на Норвегия през 1142 г.;

- Магнус Харалдсон, който също се провъзгласява за конунг едновременно с Йойстейн Харалдсон през 1142 г.;

- Мария Харалдсдотер

- Маргрета Харалдсдотер

Външни препратки

• On the Fomorians and the Norsemen
• Saga of Magnus the Blind and of Harald Gille Архив на оригинала от 2016-04-07 в Wayback Machine.

Магнус IV

→

Крал на Норвегия Крал на Норвегия (1130 – 1136)

→

Сигурд II Мун