Хан (титла)
владетелска титла / From Wikipedia, the free encyclopedia
Хан е владетелска титла, произлизаща от Централна Азия и разпространена най-вече сред монголите и тюрките. Понякога се превежда като „крал“. Ханът управлява ханство или хаганат. „Хан“ е измежду безбройните титли, използвани от султаните на Османската империя, както и от водачите на Златната орда и наследилите я народи. Вероятно най-известните хора с титлата „хан“ са монголският Чингис хан и внукът му Кубилай хан, първият основал Монголската империя, а вторият – династията Юен в Китай. Властващите потомци на Чингис хан са се наричали „Великите ханове“.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Хан.
- Тази статия е за тюрко-монголската титла. За предполагаемата прабългарска титла вижте Кан (титла). За други значения вижте Хан.
В продължение на дълги години използваната от българските владетели Омуртаг и Маламир титла „канасубиги“ е транскрибирана на съвременен български като „великия хан“. Титлата е използвана на места в историографията и за останалите владетели на Първата българска държава преди официалното приемане на християнството, въпреки че няма други преки сведения за нейната употреба. От началото на 90-те години на 20 век в българската историография започва да се налага транскрипцията „кан“.