руски мореплавател и изследовател From Wikipedia, the free encyclopedia
Фьодор Петрович Литке (на руски: Фёдор Петрович Литке) е руски мореплавател, географ, изследовател на Арктика, адмирал (1855), граф (1866).
| Фьодор Литке Фёдор Петрович Литке | |
| руски мореплавател и изследовател | |
 | |
| Роден |
17 септември 1797 г. (стар стил)
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Санкт Петербург, Русия |
| Религия | лутеранство |
| Националност |  Русия |
| Научна дейност | |
| Област | география, хидрография |
| Работил в | Руска академия на науките |
| Фьодор Литке в Общомедия | |
Роден е на 17 септември 1797 година в Санкт Петербург, Руска империя, в семейство на митничар. Роден сирак (майка му умира при раждането му), има още четири братя и сестри. Баща му се жени за втори път, но той не се спогажда с мащехата си. На 6 години е даден в пансион, който напуска след смъртта на баща си през 1808, поради отказа на мащехата да му плаща издръжката. До 15-годишна възраст живее при вуйчо си, като се самообразова, чете много книги и жаждата за знания става отличителна черта на характера му.
През 1810 една от сестрите му се омъжва за капитан 2-ри ранг Иван Сулменев, станал впоследствие адмирал, което събитие определя по нататъшната съдба на Фьодор Литке. През 1812 Сулменев ходатайства пред военноморския министър и младия тогава Литке е зачислен като доброволец в Балтийския флот. Следват няколко години усилено изучаване на математика и навигация и участия в морски сражения с французите, като за битката при Данциг Фьодор Литке е награден с Георгиевски кръст и произведен в първи офицерски чин – мичман.
През 1816, отново чрез ходатайството на Сулменев, Литке е включен в състава на околосветската експедиция на Василий Головнин, като по неговите думи „аз се върнах истински моряк“, образно показват школата, която завършва и която спомага за следващите му изследвания и плавания.
На кораба „Камчатка“ Литке заема длъжността началник на хидрографската група, като непрекъснато продължава да се самообразова – научава английски език, прави преводи, астрономически наблюдения и изчисления.
От 1821 до 1824, по настояване на Василий Головнин, Литке провежда четири експедиции в Баренцево и Бяло море, като изследва и картира западното крайбрежие на Нова Земя, от протока Карски Врати (70º 25` с.ш.) до нос Насау (76º 18` с.ш.), в т.ч. заливите Молер (72º 08` с.ш.), Кръстов (74º 10` с.ш.), Южен Сулменев (74º 20` с.ш.) и Северен Сулменев (74º 30` с.ш.) и о-вите Панкратев (76º08`с.ш.).
След завръщането си от Нова Земя капитан-лейтенант Литке е командирован в Адмиралтейския департамент, където написва и отпечатва първия си труд „Четырёхкратное путешествие в Северный Ледовитый океан на военном бриге „Новая Земля“ в 1821 – 1824 годах“ (1828, 2 изд. 1948), който му донася известност и признание в научния свят.
От 1826 до 26 август 1829 на кораба „Сенявин“ извършва околосветско плаване. В плаването вземат участие няколко видни учени: Емилий Ленц (1804 – 1865) – физик, Александър Постелс (1801 – 1871) – геолог, К. Г. Мертенс – ботаник и зоолог, Китлиц – орнитолог.
През януари 1828 в Каролинските о-ви изследва о-вите Сенявин и открива остров Понпей (14 януари, Понапе, вторично, , най-големия в групата) и атолите Пакин (), Ант (вторично, ), Еаурипик () и Нгатик (24 януари, третично, ), а през март и април – остров Сатавал (вторично, ) и атолите Олимарао (), Елато (вторично, ) и Ифалик (3 април, вторично, ). Изследва и множество други острови и атоли в Каролинските и Марианските о-ви и о-вите Бонин.
През лятото на 1828 астрономически определя по важните пунктове по източното крайбрежие на Камчатка. Иван Алексеевич Ратманов (старши офицер) и Василий Егорович Семьонов (щурман) картират остров Карагински и протока Литке, отделящ го от континента. След това експедицията картира южните брегове на п-ов Чукотка от Мечигменския залив (172º 30` з.д.) на изток до залива Кръст (179º 10` з.д., включително) на запад. Открива и картира протока Сенявин () отделящ островите Аракамчечен и Итигран от континента.
След завръщането си от околосветското плаване описва изследванията и откритията си в книгата: "Путешествие вокруг света... на военном шлюпе „Сенявин“ в 1826 – 1829 годах" (ч. 1 – 3, с атласом, 1834 – 36, 2-е сокращ. Изд., 1948).
Веднага след завръщане от околосветското си плаване Литке е произведен в капитан 1-ви ранг (като е прескочен капитан 2-ри ранг). През 1829 е избран за член-кореспондент на Петербургската академия на науките и получава място като преподавател в катедрата по навигация. Едновременно с това подготвя и издава втората си книга посветена на околосветското му плаване.
През 1830 е командир на учебна ескадра в Атлантическия океан, включваща три кораба – фрегатите „Анна“ и „Принц Орански“ и брига „Аякс“.
През 1832 е награден с орден „Свети Владимир“ 3-та степен, ръководи доставката на провизии и оборудване от Данциг по река Висла за действащата руска армия в Полша. На 1 февруари 1832 Литке е назначен за флигел-адютант, а в края на годината възпитател на петгодишния велик княз Константин Николаевич, който неговия баща, император Николай I, е назначил на служба във флота. На тази длъжност Литке прекарва 16 години до 1848.
През 1845 Литке, заедно с други видни за времето си учени и мореплаватели, основава Имперското Руско географско дружество, като първи негов президент става великия княз Константин Николаевич, а Литке – вицепрезидент (1845 – 1865).
През 1835 Литке става контраадмирал, през 1843 – вицеадмирал, а през 1850 е назначен за главен командир на Ревелското пристанище и военен губернатор на Ревел (сега Талин, столица на Естония).
По време на Кримската война (1853 – 1856) Литке организира отбраната на Финския залив от превъзхождащите сили на англо-френската ескадра, за което получава чин пълен адмирал и е назначен за член на Държавния съвет.
От 1864 до смъртта си на 8 октомври 1882 година е президент на Руската академия на науките, като спомага за разширяване на главната физическа обсерватория, метеорологичната и магнитна обсерватория в Павловск, увеличава броя на премиите за научни и литературни произведения, подобрява състоянието на музеите, колекциите и други учебни пособия.
През 1866 „за дълговременна служба, изпълнения на особено важни поръчения и научни трудове, добили европейска известност“ му е присвоена титлата граф.
Неговото име носят:
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
