Фугасност
From Wikipedia, the free encyclopedia
Фуга́сност е характеристика на взривното вещество. Служи за мярка на неговата обща работоспособност, разрушителното, метателното и другите действия на взрива. Основно влияние на фугасността оказва обемът на газообразните продукти на взрива.
Точното определение за истинската работоспособност е свързано с технически трудности, за това обикновено фугасността се определя и изразява в относителни единици сравнено с взето за еталон взривно вещество (тротил). За измерената по такъв начин фугасност често се използва термина тротилов еквивалент.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/16/Traucle_probe.jpg/220px-Traucle_probe.jpg)
Съществуват няколко способа за определяне на фугасността.
Най-прост и разпространен се явява пробата на Трауцел. Този способ се използва в Руската федерация за промишлените взривни вещества, като стандартните по ГОСТ 4546 – 81. Изпитанието представлява детонация на заряд с маса 10 грама, поставен в оловен цилиндър (често наричан бомба на Трауцел). До и след детонирането на заряда се измерва обемът на кухината вътре в цилиндъра. Разликата между тях с отчитане на влиянието на температурата и капсул-детонатора се сравняват с резултатите спрямо изпитанията на тротил.
Фугасността се определя също с измерването на работата на взрива на балистичното махало.
Взривно вещество | Фугасност, cm³ | Тротилов еквивалент |
---|---|---|
тротил кристален | 285±7 | 1 |
амонит № 6ЖВ | 365 | 1,3 |
амонал | 400 | 1,4 |
амонит скален №1 пресован | 450 – 460 | 1,6 |
хексоген | 480 | 1,7 |
нитроглицерин | 550 | 1,9 |
етиленгликолдинитрат | 650 | 2,3 |