Фейсал I

Фейсал I бин Хюсеин бин Али ал-Хашеми (на арабски: فيصل بن الحسين بن علي الهاشمي) е основател и пръв крал на съвременен Ирак и пръв и последен крал на Сирия. В годините на Първата световна война командва арабски части в състава на експедиционния корпус на генерал Аленби, воюващ против турците.

Фейсал I
крал на Ирак крал на Сирия
Управление	23 август 1921-8 септември 1933
Наследник	Гази I
Лични данни
Роден	20 май 1883 Таиф, Саудитска Арабия
Починал	8 септември 1933 Берн, Швейцария
Фейсал I в Общомедия

Краят на османския контрол върху Ирак идва по време на Първата световна война. Османската империя застава на страната на Централните сили, което става повод Великобритания да влезе във война с нея. По време на т.нар. Месопотамска кампания британците претърпяват тежка загуба при обсадата на Кут (1915 – 1916), но успяват да се възстановят от удара и завладяват Багдад през 1917 година. През 1918 двете страни подписват примирие.

Територията на Ирак е отцепена от Османската империя от французите и англичаните съгласно подписаното през 1916 тайно споразумение Сайкс-Пико, в което Франция, Великобритания и Руската империя определят сферите си на влияние в западна Азия. На 11 ноември 1920 година получава мандат от Обществото на народите под британски контрол и наименованието „Иракска държава“. Великобритания налага монархия начело с Хашемитската династия и окончателно предопределя иракските граници, без да вземе под внимание интересите на отделните етнически и религиозни групи, като кюрдите и асирийците на север. Това довежда до шиитски и кюрдски бунтове по време на британския мандат.