Испанска фаланга

Испанската фаланга (на испански: Falange Española), или само Фаланга, е дясна, фашистка политическа партия в Испания.

Тази статия е за испанската политическа партия. За ливанската партия, известна и като Ливанска фаланга вижте Катаеб.

---

Испанска фаланга Falange Española
Ръководител(и)	Хосе Антонио Примо де Ривера
Основател(и)	Хосе Антонио Примо де Ривера
Основана	29 октомври 1933 г.
Разформирована	15 февруари 1934 г.
Седалище	Мадрид
Младежка организация	Младежка фаланга на Испания
Идеология	католицизъм национализъм Фашизъм[1][2][3]
Полит. позиция	Трети път
Цветове	черен, червен
Сайт	www.falange.es
Знаме на партията
Испанска фаланга в Общомедия

Основана е през 1933 г. от Хосе Антонио Примо де Ривера, а по времето на режима на Франсиско Франко (1939-1975 г.) е единствената законна партия. След 1975 г. съществуват няколко политически движения, претендиращи, че са наследници на Фалангата.

Идеологията на Испанската фаланга (фалангизъм) е основана на италианския фашизъм.

История

Алфонсо Гарсия Валдекасас, Руис де Алда и Примо де Ривера на учредителната среща през 1933 г.

Партията е основана на 29 октомври 1933 г. в Комедийния театър в Мадрид от Хосе Антонио Примо де Ривера, а през 1934 г. се слива със Синдикатите на националната синдикалистическа офанзива на Рамиро Ледесма. Участието на партията в изборите е неуспешно и тя се стреми да се позиционира като „антипартия“ на уличната борба и се включва активно в политическото насилие, което тогава е широко разпространено в страната.

Испанската фаланга е една от политическите сили, които подкрепят изявата на военните на 17 – 18 юли 1936 г. Тъй като фалангистите, подобно на карлистите, имат свои собствени въоръжени части, те започват да придобиват все по-голямо влияние и все по-голяма популярност в „националната зона“ на Испания. След екзекуцията на Х. А. Примо де Ривера, Мануел Едила е избран за лидер на фалангата, който обаче води ненужно независима линия. Франсиско Франко отстранява Едила от ръководството и на 19 април 1937 г. със свой указ обединява Фалангата с „общността на традиционалистите“ (карлистите) в единна испанска фаланга на традиционалистите и Национални синдикалистически офанзивни комитети, към които след това се присъединяват други десни сили. Впоследствие става ясно, че обединяването на всички легални политически сили в тази организация я прави по-слаба. През 40-те години в ръководството на Испания рязко се открояват старите фалангисти, близки по възгледи до фашистите, църковното католическо лоби и военните, предимно монархисти. В същото време в държавата са извършени редица реформи, които са част от програмата на Хосе Антонио.

След началото на демократичния процес в Испания и въвеждането на многопартийна система, Националното движение, поради липсата на ясна идеология и желанието на основната част от населението за промяна, се оказва в неравностойно положение. Още през 1977 г. съдилищата разглеждат дела относно законността на използването на името „Фаланга“ от три групи. Смята се, че основата на Националното движение е използвана от неговите бивши членове, предимно М. Фрага, за създаването на партията Народен алианс, по-късно Народна партия на Испания.

Идеология

Идеологията на фалангата (национален синдикализъм) е исторически близка до някои аспекти на италианския фашизъм и е формулирана в „Отправните точки“ на Хосе Антонио Примо де Ривера. Това също предполага възстановяване на Испания като велика сила, установяване на културни и политически връзки с испаноезичните страни, последвано от възстановяване на Испанската империя.

Социално-икономическата политика на режима на Франко (интегрален национализъм) се основава на четири основни елемента: контролирана икономика, автаркия, корпоратизъм и социална „хармонизация“ (класово сътрудничество).

Източници

1. papers.ssrn.com
2. books.google.es
3. www.britannica.com