Климатична класификация на Алисов
From Wikipedia, the free encyclopedia
Климатичната класификация на Алисов е система за класифициране на климата, която се основава на глобалното движение на въздушните маси. Предложена е от съветския климатолог Борис Павлович Алисов през 1936 г. и детайлно доработена през 1950-те години. Прилага се в Русия и в териториите на бившия СССР. В останалия свят широко е разпространена класификацията на климатите, предложена от немско-руския учен Владимир Кьопен (1846 – 1940). В основата ѝ лежат температурният режим и валежите.
При класификацията на Алисов Земята е разделена на климатични пояси, в които климатичните особености са еднакви или сходни за разлика от тези в други части на планетата. Климатичните пояси са широчинно зонирани, в израз на добре изразената закономерност в изменението на климата според географската ширина, независимо от голямото разнообразие на климата в отделните части на земята. Климатичните пояси са най-голямата таксономична единица в климатичното райониране по Алисов.
От екватора към всеки от двата полюса се очертават седем различни по ширина ивици със специфичен климат. Това са климатичните пояси на земята, а именно: един екваториален пояс и по два за съответните полукълба – субекваториален, тропичен, субтропичен, умерен, субполярен и полярен климатичен пояс.
Основните климатични пояси са екваториалният, тропичният, умереният и полярният, а между тях се различават преходни климатични пояси: субекваториален, субтропичен и субполярен.[1]